Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Господин Фил Дейвис отдавна вече си е в Белгия — погледна часовника си Маевски.
— Пита ли костромката за него, как е изглеждал?
— Да не съм ченге бе, Ваня? Имам си друга професия! — избухна Антон, но като го погледна, гузно добави: — Не се сетих.
— Ще идеш да я попиташ. Кой ли може да ги е обработил така, Антоша?
— Мишка ми изломоти, че били непознати мъже. Дали не са някои приходящи от провинцията, а?
— Слона щеше да разбере. Но е сигурно, че не са ченгета, нито феесбейци…
— Е, то си е ясно като бял ден.
— Опитай се да разузнаеш, Антоша.
— Може да се опитам, ама да не взема и аз да остана без топки…
— Евнух — промърмори Монголеца. — И какво ще го правим, като се дигне на крака?
— Ако изобщо се дигне — сериозно отговори Антон. — Сега са го вързали за леглото. Искал е да се метне през прозореца.
— Човек от съдбата си не може да избяга, Антоша! Но кои са тия касапи? Дали пък не са чеченци?
— Руснаци са били.
— Имам лоши предчувствия — каза след кратко мълчание Монголеца.
— Защо? Всичко си върви много добре! Е, загубихме фльорците, ама ще наваксаме с друго.
— Я вземи звънни на оная, костромката!
Маевски извади един лист с имена и плъзна пръст по списъка.
— Така. Кузнецова… — проговори той и придърпа телефона. — Не отговаря.
— Обади се на дежурната в регистрацията!
— Добър ден, моля ви, кажете ми, ако обичате, дали Анна Григориевна Кузнецова още пребивава в хотела? Благодаря… — Антон затвори. — Напуснала е с багажа си.
— Така си и мислех. Защо им е на ония вълци да оставят свидетели?
— Вълци ли? — възкликна Антон. — Дали не са „вълците“ на полковник Саргачов?
— Че какви пък са тия „вълци“ на Саргачов?
— Чух, че е командвал разузнавателна рота в Афганистан… Точно така. „Руските вълци“. Така са ги наричали муджахидините.
— Поинтересувай се, Антон — каза Монголеца. — Подушвам, че нещо почва да става напечено.
Грязнов не питаше за нищо, а и „вълците“ на майор Голованов мълчаха. Всъщност, когато те се върнаха, Слава бе попитал дали е минало добре, на което майорът отговори: „Всичко е тип-топ.“ Но слухът за събитието в „Интурист“ стигна до ушите на Грязнов, вече някой от подчинените му се беше изтървал, просто за случая му разказа един оперативник от милицията, присъствал на местопроизшествието. Слава извика в кабинета си всички участници за „конско“ и без да ги покани да седнат, ги изгледа един по един със страшен началнически поглед.
— Кой отряза топките на Слона?
Голованов огледа приятелите си и спря очи на Беловеждия стеснителен Филя.
— Ти ли го направи бе, Филя?
— Да-да, щом стане нещо, все Филя ти е виновен — отговори момъкът.
— Води ли дъщеря си в зоологическата градина?
— Е, та какво от това?
— Не чу ли какво пита началникът?
— Не съм глух.
— Слона видяхте ли го?
— Специално за слона ходихме, да го види детето!
— Той е, шефе! Друг няма кой — обърна се майорът към Грязнов. — Само че не проумявам за какво са му потрябвали топките.
Неочаквано мъжете прихнаха и се запревиваха от оглушителен смях. Грязнов не очакваше подобен обрат, понечи да покаже строг началнически характер, обаче като видя заливащите се от смях мъже и Филя, застинал в недоумяваща простовата усмивка, също се разсмя.
— Абе ако зависеше от мен, бих ги обесил за макарите лично тия мръсници — каза той. — Но ми е обидно, момчета…
— Какво има, шефе? — дори се разтревожи Голованов.
— Директор ли съм аз, или лукова глава?
— Ако не вярваш, питай Кроткия — сериозно каза Голованов.
— Ти не ме учи кого да питам! Аз, ако трябва, знам как да разбера… Вижте какво, братлета, заминавате командировка.
— Къде?
— В славния руски град Воронеж.
— Филя! Ми ти нали беше воронежец?!
— Вярно ли? — зарадва се Грязнов.
— Това е родният ми град, там живях, докато ме взеха войник. Мама и татко още живеят там.
— Познаваш ли добре града?
— Че как иначе.
— По-смело, Филя, по-смело — обади се Голованов. — Много е стеснителен, срамува се да говори. Разкажи на началството бе, Филя, за какъв са те вземали престъпниците в родния ти град Воронеж.