Среднощният диамант [bg]

Тамзин заспа бързо, несъмнено изтощена от „обработването“ на Уорън, а аз тръгнах за канцеларията на Сайлъс скоро след това. Той ме огледа от глава до пети, когато отвори вратата, и кимна удовлетворено:

— Открила си го.

Наведохме се над бюрото, докато той разстилаше листа върху него.

— Хм — каза. — Сигурно не говориш лорандийски?

— Малко. Погледнах го по-рано, но не ми изглежда особено смислено.

— Аз ще преценя това. Какво пише? Докоснах думите на първия ред:

— Не знам какво означава втората, но останалото е „моята карта заек кратко да танцува да спре“. Този код познат ли ти е?

— Не — призна той. — Може би онази дума, която не знаеш, е ключът.

— Това, което мога да прочета от останалото, също не звучи особено смислено. Просто думи без логична последователност. Никаква съгласуваност при спрежението на глаголите. Имам лорандийски речник в къщата. Може би ще стане по-смислено, след като преведа цялото нещо. Може би думите просто трябва да бъдат разместени.

Той не отговори, а вместо това извади дървена кутия от едно чекмедже на бюрото. Когато отвори кутията, видях дузина шишенца. След като помисли още малко, избра едно и топна четчица в него. Течността в шишето имаше металически мирис: той капна малко от нея между първите два реда. Не се случи нищо. Той пробва второ шишенце, а после трето.

— Мислиш, че има невидимо писмо? — попитах.

— Не изглежда така. Никой от обичайните реагенти не действа. Хората постоянно измислят собствени, но за това е нужна доста химия. Не знам дали заговорниците разполагат с такива ресурси. — Почука с пръст по думите. — Обаче със сигурност могат да измислят собствен шифър.

— Можете ли да го разгадаете?

— Имам няколко начина, които мога да пробвам. — Поколеба се. — Колко бързо можеш да преведеш всичко?

— Утре — казах бързо.

Сайлъс хвърли поглед към мен и придоби замислено изражение:

— Защо изобщо правиш това? Грант каза, че не искаш да се занимаваш повече и си се оттеглила.

— Така ли каза? — попитах небрежно.

— Не му се щеше да говори много за това. Беше доста ядосан. Единственото друго нещо, което каза, беше, че е най-добре да си отидеш и пътищата ни да не се пресичат никога повече.

Трепнах и той забеляза.

— Е. Имам си доста тревоги с Бляскавия двор. А нима вие и бездруго не искахте да се оттегля?

За мое удивление Сайлъс изглеждаше смутен:

— Така беше — в началото. Мислех, че ще ни разсейваш и повече ще навредиш, отколкото да помогнеш.

Повдигнах брадичка:

— А сега?

— Мисля, че ще допринесеш повече полза, отколкото вреда. — Усмихна се на възмущението ми. — За случая, тоест.

— Да направим препис и ще се залавям отново за работа в къщата.

Той стоеше над мен, докато работех, сключил вежди, изучаваше думите, сякаш можеше да го осени някакво внезапно разкритие. Когато свърших, въздъхна раздразнено и отстъпи назад.