Третият близнак [bg]

— Не може ли да направиш това у дома?

— Нямам компютър вкъщи, тате. Откраднаха ми го.

Той обаче пропусна иронията покрай ушите си.

— Побързай тогава. — Отиде до прозореца и погледна навън.

На екрана излезе главното меню и тя щракна с мишката на текстовия си редактор. После пъхна дискетата във флопито и включи принтера.

Изведнъж алармата се включи навсякъде.

Джийни едва не получи удар. Шумът бе оглушителен.

— Какво е станало? — надвика го тя.

Лицето на баща й бе побеляло от страх.

— Тоя шибан излъчвател сигурно е паднал или някой го е свалил от вратата — изкрещя баща й. — Свършени сме, Джийни, бягай!

Неудържимо й се искаше да дръпне дискетата от компютъра и да хукне, но се насили да мисли трезво. Ако сега я хванеха и й отнемеха дискетата, щеше да изгуби всичко. Трябваше да използва всяка секунда, за да види списъка. Сграбчи баща си за лакътя.

— Само още няколко секунди!

Той погледна през прозореца:

— По дяволите, тоя май е от охраната!

— Трябва само да го разпечатам! Чакай малко!

Баща й трепереше.

— Не мога, Джийни. Просто не мога! Съжалявам! — Той грабна куфарчето си от пода и побягна.

Джийни го съжали, но вече не можеше да спре. Мина на А: драйва, маркира списъка на ФБР и цъкна с мишката върху Print.

Нищо не стана. Принтерът й още загряваше. Изруга и се приближи до прозореца. Откъм предния вход влизаха двама души от охраната.

Тя затвори вратата на кабинета си.

После се извърна към принтера:

— Хайде бе, хайде!

Най-сетне той изщрака, забръмча тихо и издърпа лист от касетата. Тя веднага извади дискетата от компютъра и я пъхна в джоба на електриково синьото си яке.

Принтерът изкара четири листа и спря.

С лудешки биещо сърце Джийни ги грабна и пробяга с очи по редовете.

Имаше тридесет или четиридесет двойки имена. Повечето от тях бяха мъжки, но това не я изненада — почти всички престъпления се вършеха от мъже. В доста от случаите адресът бе някакъв затвор. Списъкът бе точно такъв, какъвто се бе надявала да получи. Да, но сега на нея й трябваше нещо по-специално. Гледаше и за Стивън Логън, и за Денис Пинкър.

И двамата бяха вътре.

И към тях имаше трето име — Уейн Статнър.

— Е това е! — извика Джийни тържествуващо.

Адресът бе в Ню Йорк, а телефонният номер беше с 212 отпред.

Тя се втренчи в името. Уейн Статнър. Това беше човекът, изнасилил Лайза точно тук, в спортната зала, и нападнал Джийни във Филаделфия.

— Копеле такова! — прошепна с отмъстителна злоба. — Пипнахме те най-после!

Обаче трябваше преди това да избяга с информацията. Напъха листовете в джоба си, загаси осветлението и открехна вратата.

В коридорите се чуваха гласове, надникващи алармата, която още виеше. Беше твърде късно. Тя внимателно притвори вратата, облегна се на нея с омекнали нозе и напрегна слух.