Третият близнак [bg]

— Не мога да те разбера — каза Джийни по-спокойно. — Просто не мога да те разбера.

Пати се обади:

— Остави го на мира, Джийни.

— Но аз искам да разбера. Как можа да направиш такова нещо?

— Добре, ще ти кажа — каза баща й с внезапен прилив на сила, който я изненада. — Ще ти кажа как можах. Защото вече нямам кураж. — В очите му се появиха сълзи. — Ограбих собствената си дъщеря, защото съм твърде стар и ме е страх да крада от други, това е. Сега вече знаеш истината.

Бе толкова сломен, че гневът на Джийни се изпари за един миг.

— О, тате, съжалявам — каза тя. — Седни, ще пусна прахосмукачката.

Тя взе обърнатата чаша и я отнесе в кухнята. После се върна с прахосмукачката и обра трохите от кейка. Пати приключи с кафето по пода.

— Не ви заслужавам, момичета, знам го — каза баща им и седна.

— Ще ти донеса друго кафе — предложи Пати.

Хирургът от телевизора каза: Хайде да се махнем някъде, само ние двамата, да отидем на някое наистина хубаво място. А жената отвърна: А какво ще стане със съпругата ти, при което лицето на доктора доби тъпо изражение. Джийни изключи апарата и седна до баща си.

— Какво значи, че нямаш вече кураж? — попита го тя. — Какво е станало?

Той въздъхна.

— Когато излязох от затвора, огледах една сграда в Джорджтаун. Не беше кой знае какво, малка проектантска фирма, която току-що бе приключила преобзавеждането си с петнайсет-двайсет нови компютри и някои други неща — принтери, факсове и тям подобни. Оня тип, дето ги снабдяваше с цялото оборудване, ми каза всичко. Той щеше да го купи обратно от мен и когато фирмата си получеше парите от застраховката, отново щеше да им го продаде. Щях да взема десет хиляди долара.