Третият близнак [bg]

Би ли могла да помоли баща си да й помогне? Можеше отново да свърши в затвора, ако нещо се объркаше. Той винаги бе поемал този риск, разбира се, но този път това щеше да стане заради нея.

Джийни си каза, че няма да ги хванат.

Някой позвъни на вратата. Тя вдигна слушалката на домофона.

— Да?

— Джийни?

Гласът й беше познат.

— Да — отвърна тя. — Кой звъни?

— Уил Темпъл.

— Уил?

— Изпратих ти две съобщения по електронната лоша, не си ли ги видяла?

Какво, по дяволите, правеше Уил Темпъл тук?

— Влез — каза тя и натисна бутона.

Той се качи по стълбите и влезе в хола, облечен в тъмни панталони и морско синьо поло. Косата му бе по-къса и въпреки че още бе с русата си брада, която тя толкова обичаше, вместо да я остави да си расте рунтава и разрошена, както правеше по-рано, сега я бе оформил и подкастрил прилично в приятна козя брадичка. Явно наследницата го бе пооправила малко.

Не можа да се насили да му предложи бузата си за целувка — беше я наранил твърде много. Тя протегна ръка.

— Каква изненада? През последните два дни нямах възможност да си прегледам е-пощата.

— На конференция съм във Вашингтон — каза той. — Взех кола под наем и дойдох.

Джийни му предложи кафе и зареди кафеварката с прясно кафе.

Той се огледа.

— Хубав апартамент. Но малко е различен…

— Искаш да кажеш, че е различен от нашия едно време. — Холът в техния апартамент в Минеаполис представляваше голяма и неподредена стая, претъпкана с дивани, гуми за колелета, тенис ракети и китари. В сравнение с него, този хол изглеждаше подреден като аптека. — Явно всичкият този боклук не ми е бил по вкуса.

— Да, но едно време сякаш ти харесваше.

— Харесваше ми. Но нещата се променят.

Той кимна и промени темата:

— Четох за теб в Ню Йорк Таймс. Статията е пълни лайна.

— Да, но си постигна целта. Днес ме изхвърлиха от работа.

— О, боже!

Джийни наля кафето, седна срещу него и му разказа за разглеждането на въпроса й пред комисията. Като свърши, той я попита:

— Този Стив… нещата сериозни ли са?

— Не знам. Все още мисля по въпроса.

— Но не излизате?

— Не, обаче той иска, а наистина ми харесва. А ти? Още ли си с Джорджина Тинкертън Рос?

— Не. — Той поклати глава със съжаление. — Джийни, всъщност дойдох тук, за да ти кажа, че скъсването ми с теб бе най-голямата грешка в живота ми.

Джийни бе трогната от тъжния вид, с който изрече тези думи. Изпита удовлетворение, че той съжалява за загубата й, но не искаше да го вижда нещастен.

— Ти бе най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота — продължи той. — Силна си, но добра. И си умна. Трябва да има някой умен до мен. Ние просто се допълвахме един друг. И се обичахме.