Третият близнак [bg]

Автор: Фоллетт Кен
Год: 1997
Язык: болгарский
Год: Хермес
ISBN: 9544594299
Переводчик: Огнян Алтънчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:

Младата асистентка Джийни Ферами попада на озадачаващ случай. Еднояйчните близнаци Стив и Денис са родени в различни дни от различни майки в болници, отстоящи на стотици мили една от друга. Д-р Ферами се заема с този случай, но внезапно е уволнена. Стив е обвинен в ужасно престъпление, което се кълне, че не е извършил. Криминално проявеният Денис е в затвора. В търсене на истината Джийни и Стив разбулват ужасяващите тайни зад отдавна потулен проект на Пентагона за генетични изследвания и се изправят пред зли сили, готови на всичко, за да ги спрат… Носителят на престижната награда „Едгар“ Кен Фолет отново покорява върха с последния си трилър „Третият близнак“. Кен Фолет е роден в Кардиф, Уелс. След като завършва философия в „Юнивърсити колидж“ в Лондон, Фолет работи като репортер първо във вестник „Саут Уелс Екоу“, а след това в лондонския „Ивнинг нюз“. Първият му международен бестселър — „Окото на иглата“, печели наградата „Едгар“ на гилдията на американските криминални писатели и по-късно е филмиран с голям успех. Авторът е написал още 9 бестселъра, между които са и донеслите му световна слава „Устоите на земята“ и „Третият близнак“.

Перейти на страницу:

Повечето от студентите и преподавателите си бяха тръгнали, но все още имаше хора — учени, работещи до късно, студенти, дошли на някое обществено мероприятие, портиери, заключващи вратите, и охрана, проверяваща сградите. Джийни се надяваше да не срещне някой, който я познава.

Нервите й бяха обтегнати като струни, готови всеки момент да се скъсат. Страхуваше се за баща си повече, отколкото за себе си. Ако ги хванеха, за нея щеше да бъде убийствено унизително, но с това щеше да приключи всичко — съдът нямаше да я прати в затвора, задето се е опитала да влезе в собствения си кабинет и да открадне една дискета. Но баща й, с това досие, автоматично щеше да отиде там, и то за много години.

Уличното осветление и лампите по сградите започнаха да светват едно след друго. Джийни и баща й минаха покрай тенискорта, където две момичета играеха в светлината на прожекторите. Джийни си спомни как Стив я бе заговорил точно на това място миналата събота. Бе му отрязала квитанциите автоматически — толкова самоуверен и доволен от себе си изглеждаше. Как се бе излъгала от първото си впечатление за него!

— Ето това е мястото — Тя кимна към сградата. — Всички тук му викаме Лудницата.

— Продължавай да вървиш, без да забавяш крачка — отвърна той. — Как се влиза през входната врата?

— С пластмасова карта, също както за кабинета ми. Но картата ми вече не играе. Май ще трябва да помоля някой да ми даде своята.

— Няма нужда, мразя помощници. А как се отива отзад?

— Ще ти покажа.

През моравата минаваше пътечка, която водеше към другия край на „Лудницата“ и излизаше на паркинга за посетители. Джийни пое по нея, после свърна към павираното дворче зад сградата. Баща й огледа задната фасада с опитно око.

— Каква е тая врата? — попита той, кимайки натам.

— Мисля, че е пожарен изход.

— Вероятно от онези с напречна дръжка, на височината на корема, дето като я натиснеш, и се отваря.

— Май е такава. Оттам ли ще влезем?

— Да.

Джийни си спомни за надписа от вътрешната страна:

ТАЗИ ВРАТА Е ВКЛЮЧЕНА КЪМ АЛАРМЕНАТА ИНСТАЛАЦИЯ.

— Ще задействаш алармата — предупреди го тя.

— Не, няма — отвърна той и се огледа. — Въртят ли се много хора тук отзад?

— Не, особено пък вечер.

— Да се хващаме на работа.

Той сложи куфарчето на земята, отвори го и извади малка черна пластмасова кутийка с циферблат. Натисна един бутон и обиколи с апаратчето цялата каса на вратата, без да сваля поглед от циферблата. Стрелката подскочи, когато кутийката мина над десния горен ъгъл. Той доволно изпъшка. След това прибра инструмента в куфарчето и извади друго подобно апаратче заедно с малко изолирбанд. С помощта на изолирбанда закрепи инструмента към горния лесен ъгъл и натисна някакво копче. Разнесе се тихо бръмчене.

— Това нещо ще елиминира алармата — обясни той.

После извади дълго парче стоманена тел, изви единия му край като кука и го пъхна под вратата. Завъртя го малко насам-натам и накрая дръпна.

Вратата се отвори.

Алармата не гъкна.

Баща й вдигна куфарчето от земята и понечи да влезе.

— Чакай — прошепна разколебана Джийни. — Не е редно да се прави така. Затвори вратата и да се връщаме у дома.

— Е, хайде, Джийни, не се плаши.

— Не желая да ти сторя такава злина. Ако те хванат, ще стоиш в затвора, докато станеш на седемдесет години.

— Джийни, аз искам да го направя. Толкова време съм ти бил лош баща и сега изведнъж ми се представя случай да ти помогна. Това е много важно за мен. Хайде, моля те!

Джийни пристъпи вътре.

Той затвори вратата.

— Води.

Тя изтича по пожарната стълба до втория етаж и забързано се отправи към кабинета си. Баща й я следваше плътно по петите. Джийни посочи вратата.

Той извади трети електронен уред от куфарчето си. Този път апаратчето представляваше метална пластина, от която излизаха жички. Бе голяма колкото картата на Джийни. Баща й пъхна пластината в четящото устройство и включи уреда.

— Това нещо опитва всички възможни комбинации — обясни й накратко той.

Джийни се учуди колко лесно бе влязъл в сграда, снабдена с толкова модерна алармена система.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?