Третият близнак [bg]

— Престани да си навираш носа в неща, които не те засягат.

Кой, по дяволите, беше пък тоя?

— Какви неща?

— Оня, с когото се видя във Филаделфия, трябваше да те убие.

Джийни спря да диша, обхвана я внезапен страх.

— Обаче се поувлякъл малко и объркал работата — продължи гласът. — Но може пак да те посети.

— О, боже… — прошепна Джийни.

— Смятай се за предупредена.

Чу се изщракване и след това сигнал свободно.

Джийни сложи слушалката и остана така, втренчена в телефона.

Никой досега не я бе заплашвал с убийство. Мисълта, че друго човешко същество иска да ти отнеме живота, я хвърляше в ужас. Чувстваше се като парализирана.

Седеше на дивана и се мъчеше да събере последните остатъци от волята си. Прииска й се да се откаже. Беше доста наранена, за да се бори с тези силни и невидими врагове. Те можеха да я изхвърлят от работа, можеха да я нападнат, да претърсят кабинета й, да откраднат електронната й поща. Сигурно можеха и да я убият.

Беше толкова нечестно. Какво право имаха? Тя бе добър учен, а те бяха съсипали кариерата й. Бяха готови да изпратят Стив в затвора за изнасилването на Лайза. Заплашваха я със смърт. Почувства надигащия се в нея гняв. За какви се мислеха тия? Нямаше да позволи животът й да бъде съсипан от някакви си арогантни копелета, които си въобразяват, че могат да манипулират хората за тяхна изгода. Колкото повече мислеше за това, толкова повече гневът й растеше. Няма да им дам да спечелят, помисли си. Имам силата да им навредя, сигурно я имам, защото в противен случай нямаше да има нужда да ме предупреждават и да ме заплашват с убийство. Ще използвам тази сила. Не ме интересува какво може да се случи с мен, след като мога да ги навра в кучи задник! Умна съм, решена съм да го сторя и съм Джийни Мамка ви Ферами, затова внимавайте, копелета, идвам!