![Третият близнак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/4/tretiyat-bliznak-bg-download.jpg)
Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е добра новина! — засмя се тя. — А аз получих, каквото търсех.
— Иска ми се да съм ти по-добър баща. Но май вече е твърде късно тепърва да започвам.
Тя излезе от университетския комплекс, сви по улицата и запали фаровете.
— Не е късно, тате. Наистина не е късно.
— Може би. Не знам. Във всеки случай опитах се, нали?
— Опита се и успя! Вкара ме вътре! Сама никога нямаше да мога да го направя.
— Да, май си права.
Тя бързо стигна до дома, нямайки търпение да провери телефонните номера от разпечатката. Ако данните бяха остарели, имаше проблем. Освен това искаше да чуе гласа на Уейн Статнър.
Още от вратата се стрелна към телефона и набра номера.
Отвърна мъжки глас:
— Ало?
От една дума обаче нищо не можеше да се разбере.
— Мога ли да говоря с Уейн Статнър, моля? — попита спокойно тя.
— Да, Уейн е на телефона, с кого разговарям?
Гласът бе точно като на Стив. Кучи син такъв, защо ми скъса чорапогащника?
— Господин Статнър, работя в отдела за проучване на пазара към една фирма и избрахме вас, за да ви предложим специална оферта…
— Върви на майната си и пукни! — прекъсна я Уейн и затвори.
— Това е той — каза Джийни на баща си. — Дори звучи точно като Стив, само че Стив е по-учтив.
Накратко бе обяснила на баща си как стоят нещата. В общи линии той бе схванал за какво става въпрос, въпреки че го намираше за малко невероятно.
— Какво ще правиш сега?
— Ще се обадя на ченгетата.
Тя набра отдел „Сексуални престъпления“ и помоли да я свържат със сержант Делауеър.
Баща й поклати глава смаяно.
— Трудно ми е да си го представя. Да работя заедно с полицията! Надявам се този сержант да е различен от всички други полицаи, които съм срещал.
— Тя май наистина е.
Не очакваше да намери Миш на работа — беше девет часът. Щеше да помоли да й предадат спешно съобщение. За късмет обаче Миш бе все още на работа.
— Мъча се да насмогна с бумагите — обясни й тя. — Какво има?
— Стив Логън и Денис Пинкър не са само двама близнаци.
— Но аз мислех…
— Те са трима близнаци.
Последва дълга пауза. Когато Миш най-сетне проговори, гласът й звучеше предпазливо:
— Как разбра?
— Спомняш ли си, като ти обясних как съм намерила Стив и Денис? Дето ти казвах как съм търсила по зъбните данни за подобни двойки?
— Да, спомням си…
— Тази седмица сканирах файла на ФБР за еднакви пръстови отпечатъци. Програмата ми изкара Стив, Денис и трети човек като хора с подобни отпечатъци.
— Как? Имат едни и същи пръстови отпечатъци?
— Не точно едни и същи. Подобни. Но аз току-що се обадих на третия човек. Гласът му е точно като на Стив. Залагам си главата, че си приличат като две капки вода. Миш, трябва да ми повярваш.
— Имаш ли адрес?
— Да, в Ню Йорк.
— Давай.
— Но имам условие.
Гласът на Миш се втвърди:
— Джийни, това тук е полиция, затова дай ми веднага адреса.
— Просто искам да задоволя любопитството си. Искам да го видя.
— А не искаш ли да се озовеш в затвора, това би трябвало да се питаш! Ако не искаш, досега да си ми дала адреса.
— Искам да отидем двете с теб. Утре.
Отново пауза.
— Трябва да те хвърля в килията за укриване на углавно престъпление.
— Ще хванем първия полет за Ню Йорк утре рано сутринта.
— Добре — неохотно се съгласи полицайката.
Събота
43.
В шест и трийсет сутринта двете хванаха полета на US Air за Ню Йорк.
Джийни бе изпълнена с надежда. Това може би бе краят на кошмара за Стив. Снощи му бе позвънила, за да го информира за хода на събитията и той неимоверно се зарадва. Искаше да дойде до Ню Йорк с тях, но Джийни знаеше, че Миш няма да позволи. Затова обеща да му се обади веднага щом открие нещо ново.
Миш излъчваше нещо като толерантен скептицизъм. Разказът на Джийни бе труден за вярване, но все пак трябваше да го провери.