Третият близнак [bg]

— По-рано бях секретарка и получих работа във ФБР — отвърна тя. — Работих там десет години. Започнах да мисля, че мога да върша нещата по-добре от агента, към когото бях прикрепена. Затова подадох молба за полицейско обучение. Завърших академията, станах патрулен полицай, после пожелах да ме направят секретен сътрудник на отдел „Наркотици“. Доста страшничко беше, но доказах, че съм печено момиче.

За миг Джийни се почувства отчуждена от компаньонката си. Самата тя попушваше от време на време малко тревичка и съжаляваше хората, които отиваха в затвора за такова нещо.

— После се преместих в отдел „Малтретиране на малолетни“ — продължи Миш. — Не можах обаче да изкарам дълго там. И никой не може. Работата е много важна, но човешката психика си има граници. Там можеш да полудееш. Затова най-сетне се установих в „Сексуални престъпления“.

— Не ми звучи като по-добро място.

— Да, но поне жертвите са пълнолетни. И след две години ме направиха сержант и шеф на отдела.

— Мисля, че всички следователи по случаи на изнасилване трябва да бъдат жени — каза Джийни.

— Не съм много сигурна.

Джийни бе изненадана.

— Не смяташ ли, че жертвите биха говорили по-свободно пред жена?

— По-възрастните жени може би — да речем, над седемдесетте.

Джийни потрепери при мисълта, че крехка стара жена може да бъде изнасилена.

— Но честно казано — продължи Миш, — повечето жертви са готови да разправят историята си и на уличен стълб.

— Мъжете винаги мислят, че сами си го търсим.

— Подаденото за изнасилване оплакване по някое време трябва да бъде подложено на съмнение, за да може процесът да е честен. И когато се стигне до това, жените могат да бъдат по-брутални от мъжете, особено пък към друга жена.

На Джийни й бе трудно да повярва. Запита се дали Миш просто не защитава колегите си пред един външен човек.

Когато изчерпаха всички теми за разговор, Джийни млъкна и се замисли какво ли й готви бъдещето. Не можеше да свикне с мисълта, че повече няма да работи като учен до края на живота си. В мечтите си се виждаше известна възрастна лама с побелели коси, свадлива, но световноизвестна с трудовете си. А на студентите щяха да казват: Човешката психика на криминално поведение не ни бе никак ясна до публикуването на революционния труд на Джийн Ферами през 2000-та година. Това обаче нямаше да стане. Трябваше да си измисли друга мечта.

Кацнаха на „Ла Гуардия“ в осем часа и хванаха едно очукано жълто такси, което, дрънчейки и скърцайки, ги откара до града. Джийни обаче щеше да се чувства неудобно даже и в кадилак — след няколко минути щеше да види човека, нападнал я в собствената й кола, и усещаше как хладни тръпки лазят по тялото й.

Оказа се, че адресът на Уейн Статнър се намира в голям блок в центъра на града, малко по на юг от Хюстън Стрийт. Беше слънчево съботно утро и по масите на тротоара вече бяха насядали хора, пиещи сутрешното си кафе.