Третият близнак [bg]

— Полицията, ето кой, по дяволите, звъни. А сега отворете вратата.

Тонът се промени.

— Моля, прилепете личната си карта към стъкления панел пред вас.

Хърб показа личната си карта на панела.

— Добре, само секунда.

Ето това е, каза си Джийни, сега ще го видя.

Вратата бе отворена от рошав и бос млад мъж, облечен в избелял халат за баня.

Джийни се втренчи в него. И за миг се почувства объркана.

Бе точен двойник на Стивън… само че беше с черна коса.

— Уейн Статнър? — попита строго Хърб.

— Да.

Сигурно я е боядисал вчера или в четвъртък вечерта — помисли си тя.

— Аз съм детектив Хърб Рийц от Първо районно управление.

— Винаги помагам с удоволствие на полицията, Хърб — каза Уейн. Той хвърли поглед на Миш и Джийни. В него Джийни не можа да улови трепването, което се получаваше, щом човек познае някого. — Няма ли да влезете?

Всички влязоха. Антрето бе боядисано в черно, открояваха се три червени врати. В ъгъла беше изправен човешки скелет като онези, използвани в медицинските училища, но на този устата му бе превързана с червено шалче и на костеливите му китки се мъдреха чифт полицейски белезници.

Уейн отвори една от червените врати и ги въведе в огромна мансарда с висок таван. Пред прозорците бяха дръпнати черни кадифени завеси и стаята се осветяваше от ниско разположени лампи. На едната стена бе окачено нацистко знаме. От Стойката за чадъри в единия ъгъл стърчаха дръжките на най-различни по калибър и предназначение камшици. На триножника в средата на стаята бе закрепена рисувана с маслени бои картина на разпятие. Когато Джийни погледна по-отблизо, видя, че голата фигура на кръста не е на Христос, а на пищна жена с дълга руса коса. Тя потрепери от отвращение.

Това беше домът на садист — по-очевидно не би могло да бъде дори ако бе поставил табела.

Хърб учудено се оглеждаше.

— С какво си вадите хляба, господин Статнър?

— Притежавам два нощни клуба тук, в Ню Йорк. Откровено казано, именно затова с удоволствие сътруднича на полицията. Ръцете ми трябва да бъдат безупречно чисти, за да мога да въртя бизнеса си.

Хърб щракна с пръсти:

— Разбира се, Уейн Статнър. Четох за вас в списание Ню Йорк. Младите милионери от Манхатън. Трябваше да ви позная по името.

— Не бихте ли седнали?

Джийни понечи да седне, но изведнъж видя, че това е електрически стол — от ония, които се използваха за екзекуции. Тя се сепна, смръщи се и си избра друго място.

— Това е сержант Мишел Делауеър от Градската полиция в Балтимор — продължи Хърб.

— Балтимор? — повтори Уейн изненадано. Джийни внимателно го гледаше в лицето, за да открие признаци на страх, но той явно бе добър актьор. — Нима в Балтимор има престъпност?

— Косата ви е боядисана, нали? — попита небрежно Джийни.