![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
— Изслушай ме, преди да си тръгнеш, Мина — настоя Даламар, забелязал, че момичето се кани да се обърне и да продължи по пътя си. — В младостта си се обърнах към твоя Един бог, както любовникът посвещава съществуванието си на своята господарка. Тя ме прие и обсипа с обещания, че един ден двамата заедно ще управляваме света. Повярвах й, доверих й се. Но доверието ми бе предадено. Когато повече не се нуждаеше от мен, тя ме захвърли в ръцете на моите врагове. С теб също ще постъпят така, Мина. Когато този ден настъпи, ще се нуждаеш от съюзник, ще имаш нужда от моята сила. Но силата на живо същество, а не на труп.
Мина се спря и му хвърли поглед през рамо. Очите й бяха замислени.
— Може би имаше нещо вярно в думите ти, магьоснико.
Даламар я наблюдаваше предпазливо, без да е напълно готов да се довери на внезапната промяна в отношението й.
— Има, уверявам те — каза той.
— Твоята вяра в Единия бог е била предадена. Но е възможно Царицата да твърди съвсем същото и за теб самия, Даламар Мрачния. Любовниците често се карат. Глупави спорове, които съвсем скоро биват забравени, които никой повече не си спомня.
— О, аз помня — отвърна душата на елфа. — Заради нейното предателство изгубих всичко, което някога бях обичал и ценил. Нима смяташ, че бих забравил с готовност нещо подобно?
— Тя може да каже, че си поставил всичко, което обичаш и цениш, над нея — рече Мина. — Че тя е била изоставена, а не ти. След толкова дълго време вече няма значение чия е била вината. Тя оценява обичта ти към нея и би искала да ти докаже, че все още те обича, като ти възвърне изгубеното и много повече.
— В замяна на какво? — попита внимателно Даламар.
— В замяна на твоята възобновена вярност.
— И?…
— Една малка услуга.
— И каква би била тази „малка“ услуга?
— Твоят приятел Палин Маджере…
— Не ми е приятел.
— Тогава става много по-лесно — каза Мина. — Твоят спътник заговорничи срещу Единия бог. Естествено, тя е напълно наясно с интригите и плановете му. Едва ли ще се затрудни да ги осуети, но в тези дни й се налага да мисли за твърде много други неща и би оценила подкрепата ти.
— Какво трябва да сторя? — попита чародеят.
Мина сви рамене.
— Не е кой знае какво. Просто я предупреди, когато е готов да действа. Това е всичко. Оттам нататък тя ще се погрижи за останалото.
— А в замяна?
— Животът ще ти бъде възвърнат. Ще ти бъде дадено всичко, което поиска, включително и водачеството над армията на душите, ако наистина го желаеш така силно. В добавка… — Тя му се усмихна. Кехлибарените очи се усмихваха.
— Да? В добавка?
— Ще ти бъде възвърната и магията.
— Моята магия? — наблегна Даламар. — Не се нуждая от магията, която тя зае от мъртвите и после ми даде. Искам магията, която някога живееше в мен!
— Искаш магията на боговете. Тя ти я обещава.
Даламар се замисли за всички обещания, които му бе давала Такхизис и които после беше нарушила. Така му се искаше това обещание да бъде истина. Желаеше го така силно.
— Нека разчита на мен — произнесе тихо.
14
Пръстенът и наметалото
Бяха изминали дни и седмици, откак елфите от Квалинести бяха пристигнали в Силванести. От колко дълго време бяха тук, Гилтас не можеше да каже със сигурност, понеже в безвремието на горите всеки ден се сливаше с предишния. И макар тукашният народ очевидно да нямаше нищо против един или два дни просто да се плъзнат по копринения шнур на времето и да изчезнат в меката, зелена трева, Гилтас не мислеше по този начин. Нетърпението му ставаше все по-силно. Алхана продължаваше да поддържа версията, че Силваношей се възстановява в палатката си. Освен това говореше от негово име на елфите и ги държеше в течение за всичко, което е казал, с какво се е хранил и как бавно, но постепенно здравето му се възстановява. Гилтас слушаше потресено лъжите, които Алхана изрича, ала с течение на времето бе стигнал до заключението, че тя всъщност вярва в тях. Алхана сама бе изплела нишките на своето лъжливо одеяло и сега го използваше, за да се предпази от хапещия студ на вледеняващата истина.
Силванестите се вслушваха в думите й и не задаваха въпроси — още едно от нещата, които Гилтас не можеше да проумее напълно.
— Ние, силванестите, не обичаме промените — обясняваше Кайрин в отговор на едва сдържаното нетърпение на младия крал. — Магьосниците ни накараха сезоните да спрат, понеже не желаехме да виждаме как зеленото на лятото погива и си отива. Зная, че не можете да го разберете, Гилтас. Човешката ви кръв е гореща и не ви позволява да се задържате дълго на едно място. Броите всяка секунда, тъй като ви се струва кратка и вечно готова да се изплъзне. Човешката ви природа жадува промените.