Детето на нощта [bg]

Разбира се, опита заклинание. Така поне щеше да се върне към онова, което ѝ беше по силите. Но макар способностите ѝ да се възстановяваха, още нямаше енергията да постигне слож­ни форми. Дори да се справеше с тях, маговете от Дордовер на кораба я бяха обгърнали в магически щит, за да я откъснат на­пълно от враговете си.

Сипа си вода и надникна през малкия илюминатор. И през гъстите дъждовни струи още се мержелееше червеното петно над град Арлън. Значи пожарите не бяха угаснали.

Седна на койката и остави металната чаша на масичката, но поредният бурен повей наклони кораба и чашата се разля на пода. Сигурно моряците на „Океански бряст“ бяха свили част от платната, за да опазят кораба си. Селик не би я пуснал на палубата, за да се увери с очите си.

Стараеше се да не забелязва дъжда, заливащ стъклото на илюминатора, и воя на бурята. Застави се да обмисли какво би могла да направи.

Списъкът се оказа кратичък. Най-очевидното решение бе да прибегне до магия, но тя едва бе започнала да опитва здравина­та на щита. Допускаше, че го поддържат поне трима изменни­ци от Дордовер. Неизбежно беше те да следят и за всеки приз­нак, че се е опитала да го пробие. Значи откриеше ли слабост или пролука, трябваше да е готова да направи заклинанието си незабавно.

Иначе си представяше два пътя за бягство... и двата недос­тъпни. Двама Ловци на вещери пазеха пред залостената врата на каютата. Дори не ѝ щукна да ги нападне, макар че щитът не ги предпазваше от нейната магия. Какво ще прави после? А из­мъкне ли се незнайно как през здраво занитения илюминатор, само ще цопне във вълните и ще се удави.