![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Детето спи ли?
Тя отдръпна леко глава, за да го погледне.
— Какво имаш предвид? — Мъчеше се да остане спокойна.
— Ще ти покажа, ако искаш — отвърна той и я целуна още веднъж.
Кожата й искреше, светла и красива. Тръгнаха заедно към усамотението на дома.
Когато останаха сами в спалнята, Юлий почувства известна неловкост. Прикри нервността си с целувки, докато разхвърляше дрехите си по пода. Долавяше нещо в реакцията на Корнелия, но не можеше да е сигурен дали не си дължи просто на дългата раздяла. Бяха се познавали толкова кратко, че знаеше, че не би могъл да иска бързо да си възвърнат предишната интимност, и се мъчеше да я накара да се отпусне. Гледаше я и леко прокарваше ръце по гърба й, докато седяха един до друг голи. Само една мигаща лампа осветяваше стаята в златисто сияние.
Корнелия едва понасяше целувките му. Искаше да изплаче тъгата си. На никого не беше казвала какво бе направил Сула, дори на Клавдия. Беше срам, който се надяваше да забрави, нещо, което държеше дълбоко в себе си. Пое Юлий, когато той се възбуди, но не чувстваше нищо освен страх — спомените за последното й посещение в дома на диктатора се върнаха неканени в ума й. Чу отново плача на дъщеря си в люлката до леглото, докато Сула я затискаше под себе си, и сълзите бликнаха в очите й: жестокостта се връщаше в спомените й с ужасяваща сила.
— Не… не мога, Гай — прошепна тя пресекнато.
— Какво има? — запита Юлий, смаян от сълзите й.
Корнелия се притисна до него и той я прегърна и притисна бузата си към нейната. Хлипанията продължаваха да я разтърсват.
— Какво ти е? — прошепна той. — Да не бе някой да… Изведнъж се почувства празен, докато устата му изричаше ужасната мисъл.
Отначало тя не можа да отговори, но после зашепна, стиснала очи. Не за най-лошото, но за началото… за ужаса на бременността, за безпомощния гняв, че няма никой, който да спре Сула.
Юлий слушаше. Затисна го огромна тъга. Сълзи на гняв и безсилие напираха под клепачите му, докато слушаше какво е преживяла. Хапеше устни, за да не зададе въпросите, които искаше да зададе, безсмислените глупави въпроси, които нямаше да послужат за нищо, освен да наранят още повече и двамата. Нищо нямаше значение — той искаше само да я прегръща. Накрая хлипането замря в къси, болезнени тръпки.
— Той е мъртъв, Корнелия. Не може да ти нарани. Не може да ти направи нищо — тихо каза Юлий.
И започна да й разказва как любовта му към нея го е крепила, докато е мислил, че ще полудее в тъмната килия, колко горд е бил на сватбата им, колко много значи тя в живота му. Сълзите му изсъхнаха заедно с нейните и докато луната потъваше зад утринния хоризонт, двамата заспаха — но непрегърнати.
Глава 31
Рано сутринта, когато слънцето тъкмо се беше издигнало над хоризонта, Тубрук намери Юлий облегнат на външната страна на имението, увил с одеяло голите си гърди, за да се предпази от утринния студ.
— Да не си болен? — попита старият гладиатор.
За негово учудване Юлий не проговори — като че ли дори не бе усетил приближаването му. Очите на младия мъж бяха зачервени от недоспиване и той потръпваше от слабия ветрец. Тубрук огледа белите белези по загорелите му рамене — следи от стари болки и борби. После тихо каза:
— Юлий?
Не получи отговор, но Юлий отметна одеялото и остана само по сандали и къси кожени гащи, стигащи до средата на бедрата.
— Трябва да потичам — каза той и вдигна очи към гората на хълма над тях.
Гласът му беше студен като вятъра и Тубрук загрижено присви очи.
— Ще дойда с тебе, момче, ако нямаш нищо против да ме почакаш.
И когато Юлий вдигна рамене, влезе в къщата, за да свали туниката и панталоните си.
След малко затичаха към хълма със скорост, наложена от Юлий.
Тубрук пробяга с лекота първата миля през гората — радваше се, че не е занемарил упражненията. После, когато гърдите му започнаха да горят от напрежение, погледна Юлий. Младият мъж тичаше леко по пресечения терен, дробовете му разпъваха гърдите в дълги, бавни вдишвания. Тубрук го настигна, остана наравно с него за кратко, после пак забави. Юлий продължаваше да тича. Не отронваше и дума. Потта се лееше от челото му на капчици, които пареха очите му.
След още една миля излязоха от хладния зелен мрак на гората и затичаха по границата на имението. Тубрук вече се задъхваше, мускулите на краката му протестираха. Колкото и да беше трениран, никой мъж на негова възраст не можеше дълго да поддържа тази скорост, а Юлий не показваше никакъв признак на умора, сякаш напрежението на тялото бе пренебрегнато и дори забравено. Очите му бяха вперени право напред; той не виждаше, че Тубрук започва да се уморява. Старият гладиатор разбираше, че е много важно да е до възпитаника си, когато той най-накрая се поддаде на умората, но усилието караше пред погледа му да пробягват светкавици и сърцето му биеше болезнено; обливаха го горещи вълни, които увеличаваха вече нарасналото му замайване още повече.