Политичестки ред и политически упадък [bg]

Любопитен феномен по отношение на Латинска Америка през XIX и XX в. са кучетата, които не лаят. В региона не възникват силни държави като Франция и Прусия, може би с изключение на Чили. Национализмът и патриотичният плам не приемат характерната за Европа форма, където цели населения се надигат в изблик на гняв и съперничество срещу съседите си. С едно или две изключения държавите не успяват да мобилизират своите населения. Независимите правителства след освобождението от Испания и Португалия в много отношения наподобяват своите колониални предшественици. Испания по времето на Стария режим се характеризира със слаб абсолютизъм – държавата е централизирана и автократична, но с относително слаби възможности да контролира собствения си елит. Въпреки че много от новите независими латиноамерикански правителства на теория са демократични, те не успяват да генерират повече от умерен държавен капацитет. Неуспехът да изградят модерна държавност е свързан най – вече с неспособността им да събират достатъчно данъци от собствените си населения. В резултат на това властта се справя с фискалния дефицит както Испания по времето на Стария режим – чрез прекомерно увеличаване на паричното предлагане. Инфлацията е задкулисна форма на данъчно облагане с много негативни и неблагоприятни последици за населенията. Инфлацията е запазената марка на Латинска Америка през XIX и XX в.

И така, защо в Латинска Америка не възникват силни модерни държави, както в Европа? Ако има един – единствен фактор, който да обяснява това развитие, той е относителната липса на войни в Новия свят. Вече видяхме колко съществена роля играят войната и подготовката за война за изграждането на модерни държави в Китай, Прусия и Франция. Държавното строителство в САЩ през целия XX в. също е свързано с опасения по отношение на националната сигурност. Независимо че Европа е забележително спокойна след 1945 г., предишните векове се характеризират с високи и ендемични нива на междудържавно насилие. През последните два века всички важни политически събития, които преначертават картата на Европа, като Френската революция, Наполеоновите войни и войните за обединение на Италия и Германия са свързани с високи нива на насилие, които достигат кулминационната си точка в двете световни войни през XX в.