![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Вече открил тъжната имитация на един изгубен син, Годолфин изобщо не помисляше за връщане в своята стая. Един от тях бе измамил другия. Старият офицер спеше, придрямваше, говореше. Тъй като Годолфин бе „открил“ Мондауген едва след като тя бе започнала да прилага върху него някаква програма за внушение, относно чиято същност Мондауген би предпочел да не прави догадки, по-късно му бе невъзможно да уточни със сигурност дали Фопъл не бе влизал при него, за да разказва истории от времето, когато е бил кавалерист, преди осемнайсет години.
Преди осемнайсет години всички били в по-добра форма. Показваше колко се били отпуснали бицепсите и бедрата му, пластовете тлъстина по корема. Започваше да оплешивява. Гърдите му наедряваха; дори те му напомняха за пристигането му в Африка тогава. По време на пътуването всички били ваксинирани за чума: корабният лекар забивал огромна спринцовка в мускула на лявата гръд и след около седмица тя се подувала. И както обикновено, когато войниците нямали какво друго да правят, за забавление разкопчавали ризите си и свенливо излагали на показ тези новопридобити женски атрибути.
По-късно, към средата на зимата, слънцето съвсем изрусило косите им и направило кожите им кафяви. Обичайната шега била „Не приближавай до мен, ако не си в униформа, защото мога да те сгреша за негър“. Тази „грешка“ се случвала често. Особено около Ватерберг, припомняше си той, когато преследвали хереросите из храсталаците и пустинята, имало няколко недолюбвани войници — опърничави? хуманисти. Толкова ти дотягат с мърморенето си, че в даден момент започваш да се надяваш… Доколко е било „грешка“ е спорен въпрос, това бе всичко, което имаше предвид той. Според него такива прекалено състрадателни хора не били много по̀ стока от диваците.
Слава Богу, повечето време прекарваш със себеподобни: другари, които до един мислят като теб и не дрънкат врели-некипели, каквото и да правиш. Когато човек иска да създаде впечатление на политически морален, говори за човешкото братство. На бойното поле действително съществува такова братство. Не изпитваш угризения, неудобство. За първи път след двайсет години непрекъснато набиване в главата на чувството за вина, всъщност напълно безсмислена — и от начало до край най-цинично измислена от църквата и причестените миряни, — вина; след двайсет години, просто да не чувствуваш никакъв срам. Преди да я изкормиш или каквото там ще й направиш, да съумееш да запазиш ерекцията си и да наебеш негърката в присъствието на висшестоящия офицер. И преди да ги убиеш, да поговориш с тях, без подмилкване, увъртания или шикалкавене, без да те обливат горещите вълни на смущението…
Усилията на Мондауген да разгадае шифъра, каквито и да бяха те, не успяваха да възпрат сумрака на неопределеността, изпълващ постепенно стаята, докато времето — само по себе си — минаваше. Когато Вайсман дойде и попита може ли да помогне с нещо, Мондауген се намръщи.
— Вън! — изръмжа той.
— Но нали щяхме да си сътрудничим?
— Знам какво те интересува — загадъчно отвърна Мондауген. — Знам какъв „шифър“ търсиш.
— Това е част от служебните ми задължения — изобразявайки невинна селяшка физиономия, Вайсман свали очилата си и с привидна небрежност ги почисти с вратовръзката.
— Кажи й, че тоя номер не е минал и няма да мине — заяви Мондауген.
Лейтенантът скръцна загрижено със зъби.
— Повече не мога да задоволявам прищевките ти — опита да обясни той. — Берлин проявява нетърпение. Не мога безкрайно да се оправдавам.
— Да не би да работя за теб? — изкрещя Мондауген. — По дяволите!
Но това пробуди Годолфин, който започна да припява откъси от сантиментални балади и да призовава своя Евън. Вайсман гледаше стареца с широко отворени очи и щръкнали от устата му два предни зъба.