Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— Ах, аз не съм заспивала!
— Ай, ай, Тони, не бива така! Мигар искаш да оклюмаш в Швартау? Изпий седем глътки вода, легни на дясната страна и брой до хиляда...
— Ах, Ида, моля ти се, ела за малко при мене! Не мога да заспя, казвам ти. Неволно премислям толкова неща, че ме боли главата... Виж, струва ми се, че имам треска, а освен това се обажда и стомахът. Или пък е от малокръвието, защото жилите над слепите ми очи са се надули и пулсират така силно, че ме болят... толкова са препълнени, обаче това не изключва въпреки всичко в главата да има много малко кръв.
Чу се отместване на стол и между завесите се появи кокалестата изправена снага на Ида Юнгман, облечена в проста старомодна кафява рокля.
— Ай, ай, Тони, треска ли? Я да видим, детенцето ми! Ще ти направя компресче.
Тя отиде с донякъде мъжките си дълги и твърди крачки към скрина, извади една кърпичка, натопи я в мивката, върна се до леглото и я сложи внимателно върху челото на Тони; след това я приглади още няколко пъти с двете си ръце.
— Благодаря, Ида, това действува добре... Ах, седни още за малко при мене, добра, стара Ида... тук, на края на леглото. Виж, неволно мисля непрекъснато за утре... Какво да правя? Всичко в главата ми се върти.
Ида седна до нея, като взе отново в ръка иглата и чорапа, обтегнат върху дървената гъба; навела пригладените си посивели коси, тя проследи бодовете с неуморно светлите си кестеняви очи и каза:
— Мислиш ли, че ще те попита утре?
— Положително, Ида. Няма никакво съмнение. Не ще пропусне тоя удобен случай. Как стана с Клара? Също на такъв излет... Виждаш ли, аз бих могла да го избягна. Бих могла да вървя с другите и да не го допусна близко до себе си... Но тогава всичко ще,бъде свършено. Той каза, че в други ден си заминава и ще му бъде невъзможно да остане по-дълго, ако утре не излезе нищо от тая работа. Утре трябва да се реши... Но какво да отговоря, Ида, ако той ме попита!? Ти още не си била омъжена и затова всъщност не познаваш живота, но ти си честна жена, разумна си и си на четиридесет и две години. Можеш ли да ми дадеш някакъв съвет? Такава нужда имам.
Ида Юнгман отпусна чорапа в скута си.
— Да, да, Тони, аз също мислих много по тоя въпрос. И намирам, че няма какво повече да те съветвам, детенцето ми. Той не може вече да се махне оттук — Ида каза „макне“, — преди да е поговорил с тебе и с майка ти, и ако не искаш, трябваше да го отпратиш по-рано...
— Имаш право, Ида, но не можех да го направя, защото в края на краищата, трябва да се омъжа! Непрекъснато си мислех: „Има време да се върна, още не е твърде късно!“ А сега лежа и се мъча...
— Харесва ли ти, Тони? Кажи честно!
— Да, Ида. Ще излъжа, ако отрека. Той не е хубав, но това не е важно в живота, инак е голям добряк и неспособен на злина, повярвай ми. Като се сетя за Грюнлих... о, господи! Той говореше постоянно, че е пъргав и находчив, и прикриваше коварно мошеничеството си... Виждаш ли, Перманедер не е такъв. Бих казала, че той е малко ленив и гледа много спокойно на живота, което впрочем, от друга страна, също заслужава укор, защото положително няма да стане милионер и ми се струва, че е донякъде наклонен към нехайство и да я „кара криво-ляво“, както се изразяват там долу; и това именно исках да ти кажа, Ида, там е работата. Именно в Мюнхен, гдето той беше между себеподобни, между хора, които говореха и бяха като него, там аз просто го обичах, толкова мил, чистосърдечен и приятен го намирах. И веднага забелязах, че това почиваше на взаимност. Може би допринасяше и обстоятелството, че той ме смята за богата жена, за много по-богата, отколкото съм, защото, както знаеш, мама не може вече да ми даде много нещо... Ала убедена съм, че това няма никакво значение за него. Той просто няма чувство за много пари... Стига... Какво исках да кажа, Ида?
— В Мюнхен, Тони. Но тук?
— Но тук, Ида! Забелязала си какво исках да кажа. Тук, гдето е напълно откъснат от истинската си среда, гдето всички са другояче, по-строги, по-честолюбиви и по-достолепни, така да се каже... тук аз често се срамувам заради него. Да, признавам ти открито, Ида, аз съм честна жена, срамувам се заради него, макар че това е лошо от моя страна. Виждаш ли... няколко пъти в разговори се случва той да каже „ме“ вместо „ми“. Там долу е така, Ида, среща се, случва се дори с най-образовани хора, когато са в хубаво настроение; то не причинява никому болка, не струва пари, нещо обикновено е и никой не се учудва. Но тук мама го поглежда отстрани, Том дига вежда, а вуйчо Юстус трепва и почти изпръхтява, както винаги правят Крьогеровци, а пък Пфифи Буденброк хвърля особен поглед на майка си, на Фридерика или на Хенриета и тогава се засрамвам така, че ми иде да побягна от стаята; и не ми минава през ум, че бих могла да се омъжа за него...