За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Законодателите на Китай са имали пред себе си две цели; те са искали да направят народа покорен и спокоен и в същото време — трудолюбив и изобретателен. Ако се осланя на климата и почвата, животът му ще бъде несигурен; той може да осигури съществуването си само чрез изобретателност и усилен труд.
Когато всички се подчиняват и всички работят, държавата е в щастливо положение. Но нуждата, а може би и характерът на климата са породили у китайците една непонятна жажда за печелене; и законите не са се погрижили да я ограничат. Там всичко е забранено, когато става дума за придобиване на нещо чрез насилие; и всичко е разрешено, когато става дума за придобиване на нещо чрез хитрина и изобретателност. Да не сравняваме китайския морал с европейския. В Китай всекиму е необходимо да бъде внимателен към това, което му е полезно; ако измамникът бди за своите интереси, измаменият трябва да мисли за своите. В Лакедемон е било позволено да се краде; в Китай е позволено да се мами.
Глава XXI
Какво трябва да бъде отношението на законите към нравите и обичаите
Само най-своеобразните институции смесват неща, естествено разделени, като закони, нрави и обичаи; но макар те да са разделени, между тях все пак съществуват най-тесни връзки.
Когато попитали Солон дали законите, които е дал на атиняните, са най-добрите, той отговорил: «Дадох им най-добрите от тези, които могат да понесат.» Хубави думи, които трябва да знаят всички законодатели! Когато божествената мъдрост казала на еврейския народ: «Аз ви дадох правила, които не са добри», това означавало, че те са били добри само в относителен смисъл; това е и ключът за разбирането на всички трудности, които могат да възникнат от законите на Моисей.
Глава XXII
Продължение на същата тема
Когато един народ е с добри нрави, законите у него се отличават с простота. Платон казва, че Радамант, който управлявал един изключително религиозен народ, завършвал бързо всички дела, като изисквал само клетва по всяка точка от обвинението. Но същият този Платон казва, че ако народът не е религиозен, клетва трябва да се изисква само в случай че този, който я дава, трябва да бъде незаинтересовано лице, как-вито са съдиите и свидетелите.
Глава XXI
II
Как законите вървят след нравите
Във времето, когато нравите на римляните са били чисти, не е имало нужда от закон против злоупотребата с държавни пари. Но когато това престъпление започнало да се проявява, то се смятало за толкова позорно, че присъдата за връщане на заграбеното се считала за най-голямо наказание; свидетелство за това е съденето на Сципион.
Глава XXIV
Продължение на същата тема
Законите, които възлагат опеката на майката, са насочени главно към запазване личността на подопечения; а законите, които възлагат опеката на най-близкия наследник, обръщат внимание главно на запазването на благата. У народи, чиито нрави са покварени, по-добре е опекунството да се възлага на майката. А у народи, у които законите могат да се доверят на нравите на гражданите, опекунството се възлага или на наследника на имуществото, или на майката, а понякога и на двамата.
Ако човек се размисли над римските закони, ще види, че техният дух съответствува на това, което казвам. По времето, когато се създава законът на дванадесетте таблици, нравите в Рим са били превъзходни. Настойничеството е било възложено тогава на най-близкия роднина на малолетния пред вид на това, че задълженията в този случай трябва да носи оня, който ще има облаги от наследството. Не се е смятало, че животът на подопечиия е в опасност независимо от това, че той е бил даден в ръцете на човек, който би имал полза от неговата смърт. Но когато нравите в Рим се променили, променил се е и начинът на мислене на законодателите. «Ако завещаващият — казват Кай и Юстиниан, — който определя приемник на своя малолетен наследник, се страхува приемникът да не поставя клопки на наследника, може да остави открита една вулгарна субституция48, а наследническата49 да сложи в тази част на завещанието, която ще може да се открие само след определено време.» Това са опасения и предпазни мерки, непознати на първите римляни.
Глава XXV
Продължение на същата тема
Римският закон е позволявал да се правят подаръци само преди брака; след това даването на подаръци се забранявало. Този закон се е основавал на нравите на римляните, които са били привличани от брака само заради въздържаността, простотата и скромността в него и които биха могли да се поддадат на съблазните на домашния уют, удобствата и благополучията през целия си живот.