За духа на законите

Обичаите на един робски народ са част от робството на тоя народ; обичаите на един свободен народ са част от свободата на тоя народ.

В единадесета книга аз говорих за един свободен народ; посочих принципите на неговото държавно устройство, нека да видим сега какви резултати могат да последват от това устройство, какъв характер може да се създаде под негово влияние, какви обичаи произтичат от него.

Аз не казвам, че климатът не създава в по-голямата им част законите, нравите и обичаите на такъв народ; но искам да кажа, че неговите нрави и обичаи трябва да бъдат тясно свързани със законите, които той има.

Тъй като в тази държава съществуват две видими власти — законодателна и изпълнителна, и тъй като всеки гражданин има собствена воля и може да разполага със своята независимост както си ще, по-голямата част от хората ще предпочетат едната от тия две власти пред другата поради това, че на повечето от тях обикновено не достига нито справедливост, нито разсъдък, за да оценят еднакво и двете.

И понеже изпълнителната власт, която разполага с всички длъжности, би могла да даде големи надежди, без да внушава страх, всички, които биха получили от нея облаги, биха застанали на нейна страна; и против нея биха се обявили всички, които не очакват от нея нищо.

И тъй като всички страсти са свободни, омразата, завистта, ревността, жаждата за забогатяване и отличия ще се открият в целия си вид; а ако това не стане, държавата ще заприлича на изтощен от болест човек, у когото няма никакви страсти, защото няма никакви сили.

Омразата между двете партии никога не ще изчезне, защото винаги ще бъде безсилна.

Тия партии се състоят от свободни хора, затова, ако едната се издигне твърде много над другата, последствие от свободата, последната е подтисната; гражданите заемат слабата страна и с ръцете си, сякаш помагайки на тялото да се освободи от немощта и разтройството, ще се мъчат да дигнат другата.

Тъй като всеки отделен гражданин, ползувайки се от своята независимост, може безпрепятствено да се отдава на своите прищевки и фантазии, хората често ще сменят партията; ще напускат едната, като изоставят там всичките си приятели; и често в тази нация ще се забравят и законите на приятелството, и законите на ненавистта.

Монархът ще се намира в положението на частно лице; и противно на обикновените правила на благоразумието често ще бъде задължен да се доверява на тия, които най-много са го оскърбявали, и да отказва милост на ония, които най-добре са му служили, вършейки по принуждение това, което другите господари вършат по собствено решение.

Хората ще се страхуват да не изпуснат онова благо, което усещат и което биха скрили от него; а страхът винаги преувеличава нещата. Народът ще се безпокои за положението си и ще смята, че се намира в опасност дори в най-спокойния момент.

Това положение ще се усложнява толкова повече, че тия, които най-живо се противопоставят на изпълнителната власт, не желаейки да признаят користните мотиви на своята съпротива, ще започнат да увеличават страха на народа, който никога не ще знае дали се намира в истинска опасност, или не. Но тези опасения могат да помогнат народът да избегне истинските опасности, на които би могъл да се натъкне по-късно.