![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Огледа по пейките веселите им и тъжни лица и се замисли кои ли от тях щяха да липсват следващата и по-следващата година. Доплака му се, но не можеше да си го позволи. Беше Старк от Зимен хребет, син на баща си и наследник на брат си, и вече почти мъж.
В другия край на залата вратите се разтвориха и от студения въздух за миг факлите се разгоряха по-ярко. Бирения корем въведе двама нови гости.
— Лейди Мийра от дома Рийд — ревна над общата врява кръглият като бъчва страж. — Със своя брат, Джойен, от Стража на Сива вода.
Мъжете вдигнаха очи над чашите си да огледат новодошлите. Бран чу как Малкия Уолдър промърмори: „Жабари“ на Големия Уолдър. Сир Родрик се изправи.
— Бъдете добре дошли, приятели, и споделете с нас трапезата ни. — Слугите се засуетиха да удължат масата на подиума, заподреждаха дървени магарета, дъски и столове.
— Тези пък кои са? — попита Рикон.
— Блатни хора — отвърна презрително Малкия Уолдър. — Крадци и страхливци, зъбите им са зеленясали от яденето на жаби.
Майстер Лувин се приведе над стола на Бран да му прошепне наставнически:
— Тези трябва да ги посрещнеш много топло. Не допусках, че ще ги видя тук, но… знаеш ли кои са?
Бран кимна.
— Хора от наколните жилища. От Шийката.
— Хоуланд Рийд, Тръстиката, беше голям приятел на баща ти — каза му сир Родрик. — Тези двамата, изглежда, са негови хора.
Когато двамата се приближиха, Бран видя, че единият наистина е момиче, макар че по облеклото й никога нямаше да го разбере. Носеше гащи от агнешка кожа и елек без ръкави, обшит с медни люспи. Макар почти на годините на Роб, беше тънка като момче, с дълга кафява коса, вързана зад главата, а гърдите й едва се очертаваха под елека. На едното й стройно бедро висеше плетена мрежа, а на другото — дълъг бронзов нож; под мишницата си носеше стар ръждясал железен шлем; на гърба й бяха преметнати с ремъци двурога вила и покрит с кожа щит.
Брат й беше с няколко години по-млад от нея и не носеше никакво оръжие. Цялото му облекло беше зелено, чак до кожата на ботушите, а когато се приближи достатъчно, Бран видя, че очите му са с цвета на блатен мъх, макар зъбите му да изглеждаха бели като на всеки друг. И двамата Рийд бяха стройни, тънки като мечове и не много по-високи от самия Бран. Двамата коленичиха в подножието на подиума.
— Владетели на Старк — заговори момичето. — Минаха стотици и хиляди години, откакто моят народ врече васалната си вярност на краля на Севера. Милорд баща ни ни изпрати да изречем отново словата от името на целия ни народ.
„Мен гледа“ — осъзна Бран. Трябваше да измисли някакъв отговор.
— Моят брат Роб се сражава на юг — каза той, — но можете да изречете словата пред мен, ако пожелаете.
— На Зимен хребет обричаме верността на Сива вода — изговориха двамата заедно. — Домашно огнище и сърце, улова свой и жътвата на вас обричаме, милорд. Мечовете, копията и стрелите ни са на ваша заповед. Милост дайте на нашите слаби, помощ на безпомощните ни и справедливост за всички, и нивга не ще ви изменим.
— Кълна се в земя и вода — каза момчето в зелено.
— Кълна се в бронз и желязо — изрече сестра му.
— Кълнем се в лед и огън — завършиха заедно.
Бран затърси думи. Трябваше ли и той да им се закълне в нещо в отговор? Клетвата им не беше онази, на която го бяха учили.
— Дано зимите ви да са къси, а летата плодовити — каза той. Това обикновено звучеше на място. — Станете. Аз съм Брандън Старк.
Момичето, Мийра, се изправи и подаде ръка на брат си. Момчето през цялото време гледаше втренчено Бран.
— Носим ви в дар риба, жаби и птици — каза то.
— Благодарим. — Бран се зачуди дали ще трябва да изяде и някоя жаба от учтивост. — Предлагам ви месото и медовината на Зимен хребет.
Помъчи се да си припомни всички неща, на които го бяха учили за наколните хора, обитаващи блатата при Шийката — те рядко напускаха влажните си земи. Бяха беден народ, рибари и ловци на жаби, живеещи в колиби, дървени къщички на колове във водата и плетени от тръстика хижи по острови сред тинести тресавища. Говореше се, че са страхлив народ, че се бият с намазани с отрова оръжия и че предпочитат да се крият, вместо да срещнат открито врага си на бойното поле. Но все пак Хоуланд Тръстиката беше бил един от най-преданите съратници на баща му по време на войната за короната на крал Робърт, преди Бран да се роди.