Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Двама от хората на Гловър подкараха вихрена свирня на гайда и лютня, от която кръвта на гостите кипна. Море Ъмбър пръв скочи на крака, награби през кръста едно от минаващите слугинчета и строши в пода делвата с вино, която девойката носеше. Завъртя я, надигна я и я замята във въздуха. Тя записка от възторг и смях и поруменя, щом фустите й се завъртяха и се надигнаха над кръста.

Скоро се включиха и други. Ходор заподскача сам, а лорд Виман покани малката Бет Касел. Колкото и едър да беше, стъпваше леко и грациозно. Щом се умори, го смени Клей Кервин. Сир Родрик се обърна към лейди Рогов лес, но тя се извини и напусна пира. Бран погледа достатъчно дълго, за да не обиди никого, след което повика Ходор. Беше се уморил, зачервил се бе от виното, а и танцът го натъжи. Още едно от нещата, които щяха да останат завинаги недостъпни за него.

— Ходор — ревна в отговор Ходор и коленичи. Майстер Лувин и Ливадата го вдигнаха и наместиха в коша. Хората от Зимен хребет бяха виждали тази гледка стотици пъти, но за гостите тя несъмнено беше странна и част от тях не можаха да скрият любопитството си зад учтивите си физиономии. Бран усети втренчените им погледи.

Излязоха отзад, вместо да минават през цялата зала — Бран сниши глава, за да прекрачат през господарската врата. В сумрачно осветената галерия извън Голямата зала се натъкнаха на Джозет, майстор-коняря, увлечен в малко по-друга езда. Беше затиснал в стената жена, която Бран не познаваше, с вдигнати над кръста фусти, и я тласкаше отзад. Жената се кикотеше. Ходор спря да погледа и тя изпищя.

— Остави ги на мира, Ходор — каза му Бран. — Отнеси ме в спалнята.

Ходор го понесе по витото стълбище на кулата и коленичи до една от железните пръчки, които Микен беше набил в стената. С тяхна помощ Бран се добра до леглото си, а Ходор свали ботушите и панталона му.

— Сега можеш да се върнеш на пира, но не досаждай на Джозет и онази жена — каза Бран.

— Ходор — отвърна Ходор и закима.

След като духна свещта до леглото, тъмнината го покри като мека, обична завивка. Смътните звуци от музиката долу се процеждаше през капака на прозореца.

Нещо, което баща му беше казал навремето, изведнъж изплува в паметта му. Бран бе попитал лорд Едард дали Кралската гвардия наистина са най-отличните рицари на Седемте кралства.

— Вече не — отвърна му той, — но някога те бяха същинско чудо, бляскав урок за целия свят.

— А кой беше най-добрият от тях?

— Най-славният рицар, когото съм виждал, беше сир Артър Дейн, който се биеше с меч на име Зора, изкован от ядрото на паднала звезда. Наричаха го Меча на Утрото и той щеше да ме убие, ако не беше Хоуланд Тръстиката.

Тогава баща му, кой знае защо, се натъжи и замълча. Бран съжали, че не го беше попитал какво бе искал да му каже.