Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Коул се наведе напред. Когато проговори, в гласа му се долавяха дълбоките му чувства, цялата му силна, болезнена страст.
— Ако само знаеше какво съм преживял, откакто си при мен! Ти постоянно си пред очите ми, приемаш гости и изобщо играеш превъзходно ролята на моя жена. Но когато искам да те прегърна, ме отблъскваш. Видях те да коленичиш в розовата градина и имах чувството, че стомахът ми е пълен с горещи въглени. Ако беше възможно, щях да те обладая там, на място. След това отново седиш до мене весела и ведра, но все пак нащрек, а аз толкова силно те желая, че вътрешностите ми изгарят в огън.
Докато тези думи се лееха от устата му, Алена седеше с широко отворени очи. Ръката му стискаше с такава сила нежната й китка, че й причиняваше болка. Той продължи шепнешком:
— Ти си красива, студена и умело се владееш, играеш си с моята мъка, както музикантът със своя инструмент. И винаги миг преди да те достигна, ти успяваш да ми се изплъзнеш. — Коул сграбчи ръцете на Алена и не ги пусна, когато тя поиска да ги издърпа. — Не знам колко време ще издържа на тази игра и не мога да обещая, че някой ден все пак няма да те взема насила. Бих искал да ми се отдадеш доброволно, защото ден и нощ съм обсебен от теб. Мечтая да почувствам устните ти върху моите, твоите гърди върху моите. Подлудяват ме хиляди сладостни видения, а първият спомен за теб гори в душата ми като огън. Мисли за това, когато ме изтезаваш, показвайки ми гърдите си! Ако страстта ми не бъде удовлетворена, всичко може да се случи, а условията, за които се споразумяхме, ще бъдат нарушени!
Алена никога нямаше да разбере дали Коул съзнателно я пощади тази вечер, или беше успяла да му избяга на косъм. Тя скръсти ръце в скута си и се втренчи пред себе си. Накрая каза със странно променен глас:
— Брачната клетва и всички други обещания са толкова крехки. — Тя поклати глава и в очите й блеснаха сълзи, когато продължи: — Трябва ли да бъда само твоя играчка и непрекъснато да се питам дали случайно не съм нарушила условията? Трябва ли да живея в постоянно напрежение дали през нощта ще дойдеш при мен ядосан или в добро настроение? Или пък изобщо няма да дойдеш? Какви са намеренията ви спрямо мене, доктор Лейтимър? Може би смяташ да поживееш с мен и после да се разделим, сякаш нищо не е било? Предупреждавам те: искам много повече от нашия брак!
Гласът на Коул прозвуча уморено, когато отговори:
— Бракът е сключен за неопределено време и аз не искам да го променям.
Той се облегна в ъгъла на каретата. Тъмни сенки закриваха лицето му.
— Аз размених с адвоката само няколко думи и това беше цялата сватба! — избухна Алена.
— Питах мистър Джеймс и ако правилно съм го разбрал, нашият брак е сключен за цял живот, докато смъртта ни раздели. Пълномощното, което дадох на адвоката, беше нотариално заверено и подпечатано. Не смяташ ли, че нашият брачен договор е над всички други споразумения и уговорки?
— Но не се ли разбрахме, че ще мога да си отида, когато поискам?
— А искаш ли да си отидеш? Затова ли не ме допускаш до себе си? Да не би да има друг мъж, когото да предпочиташ пред мен?
Алена не можа да понесе мъката и отчаянието в гласа му.
— Няма друг мъж, Коул. И аз не искам да си отида от теб.
Последва продължително мълчание, докато двамата осъзнаха, че каретата стои на едно място. Всъщност тя от доста време чакаше пред тъмната къща на хълма. Оли го нямаше никакъв, така че Коул помогна на Алена да слезе и тръгна до нея към къщата, вглъбен в мислите си. Оли си приказваше с прозяващия се Майлс в салона. Коул го изгледа остро, докато кръвта се качи в главата на Оли и той смутено запристъпя от крак на крак.
— Не исках да ви безпокоя, сър, защото бяхте толкова… заети — оправдаваше се той неловко. — А навън е доста студено…
Коул освободи двамата прислужници с кратко кимване на главата, докато Алена се качваше по стълбите, за да остане насаме със своето болезнено унижение.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
На другата сутрин Коул беше изчезнал. На въпросите на Алена Майлс отговаряше, че господарят е заминал за Сейнт Пол, за да купи провизии за дървосекачите.
Алена беше изненадана, че предната вечер Коул не беше благоволил даже да спомене за своето пътуване.
Когато Майлс видя изумлението на младата си господарка, побърза да й обясни:
— Доктор Лейтимър е решил тази година да изсече голямо количество дървен материал от своите гори. Той иска сам да осигури провизии за зимата, тъй като Мърфи няма никакъв опит в това отношение.
Алена не беше доволна от тези обяснения. Просто недоумяваше защо Коул беше заминал така внезапно, сякаш бягаше от нея.