Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Изглежда, господин Линкълн се позабави с отговора си, защото двойникът на Хенчик от Кала реши да направи още нещо с ръката, която бе извил зад гърба на шофьора. Той нададе още един пронизителен вик, от който почти остана без дъх.
— Попитах те нещо — ще си помислиш ли за тези работи?
— Да! Да! Да!
— Тогава се качвай обратно в колата си, тръгвай и нека Бог да те благослови и да те пази!
При тези думи Хариган пусна господин Линкълн. Дебелият мъж веднага се отдръпна от него, напъха се в колата си и само след миг вече натискаше газта по Второ Авеню. Уличният проповедник се обърна към Калахан и му рече:
— Католиците отиват в Ада, отче Дон. Всички без изключение са идолопоклонници — те се прекланят пред култа към Мария! И към Папата! Не ме карай да започвам да говоря за него! Обаче познавам и някои чудесни хора, които също са католици, и не се и съмнявам, че и ти си такъв. Може пък аз да се помоля за теб, за да промениш вярата си. Или пък да се помоля за теб, за да преминеш през адските пламъци. — Погледна назад към тротоара, където се издигаше търговският център „Хамаршолд“. — Май малкото ми паство се е разпиляло.
— Съжалявам за това — рече Калахан.
Хариган сви рамене.
— И без това хората не приемат Исус в сърцата си през лятото — каза равнодушно. — Излизат навън, позяпват малко витрините и се връщат към греховното си съществуване. Зимата е времето за истинския кръстоносен поход… Само трябва да имаш сухо местенце, където да им дадеш топла супа и да им кажеш няколко топли думи от светото писание в мразовитата нощ. — Той погледна към краката на някогашния свещеник и от беляза:
— Май си изгубил единия от сандалите си, мой католически приятелю.
В този момент се чу пронизителният звук на друг клаксон и някакво изумително такси — на Калахан му заприлича на нов вариант на старите микробуси „Фолксваген“ — профуча покрай тях, като за малко не ги закачи. Един от пътниците им изкрещя нещо, което най-вероятно не беше „Честит рожден ден!“.
— Ако не се разкараме скоро от улицата — усмихна се преподобният Ърл Хариган, — вярата може да не се окаже достатъчна, за да ни опази.
ЧЕТИРИ
— Нищо му няма — каза Джейк, докато оставяше Ко на тротоара. — Аз избухнах, нали? Съжалявам.
— Напълно разбираемо — увери го преподобният Хариган. — Какво интересно куче! Никога не съм виждал такова! — възкликна той и се наведе към скункса.
— Смесена порода е — изрече дрезгаво момчето — и не обича много непознатите.
Ко демонстрира омразата и неверието си към тях, като надигна глава към дланта на Хариган и прибра ушички, за да осигури по-гладка площ за галене. После оголи дружелюбно зъбки, сякаш бяха отколешни дружки с проповедника. Междувременно Калахан оглеждаше обстановката. Намираха се в Ню Йорк, а в Ню Йорк хората си гледаха тяхната работа и те оставяха да си гледаш своята, ала да не забравяме, че Джейк бе извадил пистолет. Отецът не знаеше колко души са го видели, но си даваше сметка, че е достатъчен само един, който да информира полицията за това. Ами ако този някой бе отишъл при полицай Бензик, за когото Хариган беше споменал, и им навлечеше проблеми, когато най-малко можеха да си ги позволят? Мъжът с белега на челото погледна към Ко и си помисли: „Направи ми услуга и не казвай нищо, става ли? Джейк може да те изкара някаква нова разновидност на ирландски пинчер или някакво си там коли, ала в минутата, която започнеш да говориш, тази версия става на пух и прах. Затова ми направи услуга и си мълчи,“
— Как си, момко? — каза Хариган и след като зверчето като по чудо не каза „Ко!“, проповедникът се изправи. — Имам нещо за теб, Дон. Само минутка.
— Господине, ние наистина трябва да…
— Имам нещо и за теб, синко — слава на Исус, на нашия Бог! Но първо… няма да отнеме и секунда…
Хариган се втурна към отворената странична врата на неправилно паркирания си бус марка „Додж“, пъхна се вътре и започна да тършува.
Калахан прояви известно търпение, ала после чувството за изнизващите се секунди надделя и той каза:
— Господине, съжалявам, но…
— Ето ги! — възкликна уличният проповедник и се измъкна от буса, хванал с дясната си ръка износени кафяви мокасини. — Ако носиш по-малък от дванайсети номер, можем да ги натъпчем с вестник. А ако размерът ти е по-голям — е, значи просто нямаш късмет!
— Нося точно дванайсети номер — каза някогашният свещеник и отправи гореща молитва към Бога, в която му благодари за проявената щедрост. Всъщност най-удобни му бяха единайсет и половина, ала разликата беше минимална. Той ги намъкна с чувство на искрена признателност. — Вижте, сега наистина трябва да… Хариган се обърна към момчето: