Песента на Сузана

Джейк и Калахан отново се обърнаха към него.

— Знам, че и вие като мен сте човешки деца на Бога, защото помирисах потта ви, слава на Исус. Ала жената? Или по-точно жените, понеже наистина съм убеден, че бяха две. Какво ще ми кажете за тях?

— Жената, която си срещнал, е с нас — рече някогашният свещеник след кратко колебание. — Свястна е.

— Чудя се за едно нещо — продължи проповедникът. — Светото писание казва — слава на Господа и Неговото свято слово — да се пазим от странната жена, защото устните и са по-сладки от медена пита, ала нозете и водят към смъртта, а стъпките и отекват в Ада. Трябва да не се приближаваме до нея и да заобикаляме отдалеч вратата на дома и. — Хариган беше вдигнал месестата си ръка в благославящ жест, докато им декламираше това. Сега я спусна и рече: — Не цитирам точно, понеже паметта ми не е така силна, както беше едно време, когато бях по-млад и проповядвах на хората заедно с татко, ала май схванахте поуката.

— Притчите Соломонови — каза Калахан.

— Пета глава, кажи Госпот — кимна Хариган.

После се обърна и се загледа в сградата, която се издигаше в нощното небе зад него. Джейк реши да използва предоставилата се възможност, за да се отдалечи, но Калахан го спря, докосвайки го по ръката…, макар че когато момчето го изгледа въпросително, някогашният свещеник можа само да поклати глава. Не, наистина не бе в състояние да обясни защо постъпва така. Единственото, което знаеше, беше, че още не са приключили напълно с проповедника.

— Този град прелива от грях и боледува от злодеяния — каза накрая Хариган. — Истински Содом и Гомор, готов за Господ Бомбата, която ще падне от небето, кажи „алилуя“ и слава на Исус, амин. Това място обаче е хубаво място. Добро място. Можете ли да почувствате това, момчета?

— Да — кимна Джейк.

— Можете ли да го чуете?

— Да — потвърдиха едновременно Джейк и Калахан.

— Амин! Мислех си, че това ще изчезне, когато събориха малката закусвалня, която се намираше тук преди много, много години. Ала не изчезна. Тези ангелски гласове…

— Тъй говори Ган по протежението на Лъча — изрече Джейк. Бившият свещеник се обърна към него и видя, че главата на момчето е наклонена на една страна, а на лицето му се е изписало замечтано изражение, като че ли бе изпаднало в транс.

— Тъй говори Ган, и с гласа на кан калах, които някои наричат ангели. Ган отрича кан той — с ведрото сърце на невинния той отрича Пурпурния крал и самата Дискордия — продължи Джейк.

Калахан го гледаше с разширени очи — изплашени очи — ала, Хариган кимна равнодушно, сякаш беше чувал това и преди. Не беше изключено.

— След като събориха закусвалнята, на мястото и нямаше нищо за доста дълго време — само един празен парцел. После построиха това — търговския център „Хамаршолд 2“. Помня, че тогава си помислих: „Е, това вече ще сложи край на песента и навярно ще трябва да се преместя, защото хватката на Сатаната е силна и копитата му оставят дълбоки отпечатъци в земята, и нищо — нито цвете, нито житен клас — ще поникне там.“ — Той вдигна жилестите си, старчески ръце, които трепереха от паркинсона, и ги вдигна към небето, изразявайки дълбокото си преклонение. — Ала ето че песента не спира — въздъхна замечтано, след което отпусна длани.