Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Братко! — обърна се брадатият човек към Калахан. — Мога ли да те попитам за твоята верска принадлежност? За това как, казвам алилуя, възприемаш Всевишния?
— Аз съм католик — рече някогашният свещеник. — Следователно възприемам Всевишния като човек.
Уличният проповедник му протегна голямата си, възлеста длан. Ръкостискането му се оказа точно такова, каквото отец Калахан си беше представял — пламенно и силно като че ли всеки момент щеше да ти строши пръстите. Ниският тембър на двойника на Хенчик, комбиниран с южняшкия му акцент, напомни на Калахан за Фогхорн Легхорн от анимационните филмчета на „Уорнър Брадърс“.
— Аз съм Ърл Хариган — представи се проповедникът, продължавайки да стиска десницата на бившия свещеник. — От Църквата на Светия Господ-Бомб, Бруклин и Америка. Приятно ми е да се запознаем, татко.
— Вече съм се пенсионирал — вдигна рамене бившият свещеник. — Наричай ме просто Дон. Дон Калахан.
— Слава на Исус, отче Дон!
Калахан въздъхна и си каза, че май трябваше да се примири с „отче Дон“. Той се приближи до линкълна. Междувременно шофьорът на таксито вече бе отпрашил, светвайки червената лампичка на колата си.
Преди спътникът на Джейк да се наведе и да каже нещо на шофьора на линкълна през спуснатия прозорец, той измъкна едрото си туловище от колата и се изправи пред човека с белега на челото. Изглежда, тази вечер му бе писано да си има работа все с високи мъже. Този тук бе висок поне метър и осемдесет и осем и имаше огромно шкембе.
— Всичко свърши — рече му Калахан. — Предлагам ти да се качиш в колата си и да се ометеш оттук.
— Нищо не е свършило, докато аз не кажа, че е свършило — възрази му дебелакът. — Записах номера на Абдул; това, което искам от тебе, господинчо, са името и адресът на онова хлапе с кучето. Също така искам и да хвърля един поглед на пистолета, който той току-що… ау, оуууууу! ОУУУУУ! ОУУУУУУУУУУУ! Стига!
Преподобният Ърл Хариган бе хванал едната ръка на господин Линкълн, извивайки я зад гърба му, и очевидно се опитваше да приложи върху палеца му творческите си хрумвания. Калахан не можеше да види какво точно става, защото зрителният ъгъл не му позволяваше.
— Бог те обича толкова много — прошепна Хариган в ухото на тлъстака. — И единственото, което иска в замяна, креслив дрисльо такъв, е да ми кажеш „алилуя“ и после да се разкараш от тук. Ще ми кажеш ли „алилуя“?
— ОУУУУ! ОУУУУУУУУ, пусни ме! Полиция! ПОЛИЦИЯАААА!!!
— В момента единственият полицай в този район е офицер Бензик, ала той вече ми даде талона и си омете крушите. Сега навярно е в „Денис“, където хапва орехова гофрета и двойна порция бекон, слава на Бога, така че по-добре си помисли хубавичко.
Зад гърба на господин Линкълн нещо изхрущя и Калахан стисна зъби. Не му се искаше да си мисли, че палецът на дебелака е издал този звук, ала просто не знаеше какво друго би могло да е. Едрият мъж изви лице към небето и нададе продължителен вой, несъмнено предизвикан от силната болка.
— Обзалагам се, че ще поискаш да ми кажеш „алилуя“, братко — продължи преподобният Ърл Хариган. — Защото в противен случай ще трябва да си занесеш палеца вкъщи в джоба на ризата си.
— Алилуя — прошепна господин Линкълн. Лицето му бе прежълтяло. Калахан си помисли, че това сигурно се дължеше и на оранжевите улични лампи, заменили флуоресцентните, които осветяваха нощните улици по неговото време.
— Добре! Сега кажи „амин“. Ще се почувстваш по-добре, когато го направиш.
— А-а-амин.
— Слава на Бога! Слава на Ииии-суууу-ууууус!
— Пусни ме… пусни пръста ми!…
— Смяташ ли да се разкараш оттук и да престанеш да задръстваш този участък от пътя, ако го направя?
— Да!
— И няма да има повече тинтири-минтири и дрън-дрън, слава на Исус?
— Да!
Хариган се наведе още по-близо към дебелия мъж, а устните му се спряха само на сантиметър от жълтеникавата мръсотия, облепила ушните миди на злополучния шофьор. Калахан бе погълнат изцяло от тази сцена, забравяйки за всички нерешени проблеми и неотложни задачи, които ги чакаха. Някогашният свещеник си помисли, че ако Исус бе имал Ърл Хариган сред своите апостоли, най-вероятно не той, а Пилат Понтийски щеше да бъде разпънат на кръста.
— Приятелю, бомбите съвсем скоро ще започнат да падат — Госпот-бомби. И ти ще трябва да направиш своя избор — дали да си сред онези, които ще бъдат, слава на Исус, горе в небесата, хвърляйки тези бомби, или сред онези долу в градовете, които ще бъдат разкъсани на безброй парченца. Разбирам, че сега не му е нито мястото, нито времето да избереш Христа, ала можеш поне да си помислиш хубавичко за тези неща, нали така, господине?