Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Джейк, изглежда, усети, че нещо не беше съвсем наред, ето защо дари жената зад бюрото с най-невинната си усмивка, ала според Калахан тя изглеждаше досущ като тази на Ко — прекалено много зъби.
— Изчакайте за момент — рече чиновничката, обръщайки се с гръб към тях. Джейк погледна озадачено към спътника си, сякаш го питаше:
„Какво и става?“
Бившият свещеник само сви рамене и разпери ръце.
Жената се приближи до един шкаф до стената, отвори го, порови вътре, след което се върна на бюрото, носейки плик с емблемата на „Плаза-Парк Хаят“ в ръце. Името на Джейк както и нещо друго — бе изписано върху лицевата му страна с почерк, който представляваше нещо средно между ръкопис и печатен шрифт.
Джейк Чеймбърс
Моето разбиране за истината
Жената плъзна плика към Джейк по гладкия плот на бюрото, като внимаваше да не докосне ръката му.
Момчето го взе и нежно прокара пръсти по цялата му дължина. Вътре имаше лист хартия. Както и нещо друго. Някакъв твърд и тесен предмет. Той разкъса плика и извади хартията. В него бе поставена тънка пластмасова бяла карта за хотелска стая. Съобщението бе изписано на листче от бележник с надпис „ЗА ВСИЧКИ САМОХВАЛКОВЦИ“. Самото съобщение бе дълго едва три реда:
„Дад — а — чум, дад — а — чий, ти имаш ключа, не се тревожи!“
„Дад — а — чун, дад — а — чен, виж го, Джейк! Ключът е червен!“
Момчето погледна към картата и видя как тя изведнъж започна да се изпълва с цвят и само след миг вече беше кърваво-червена.
„Не би могла да стане червена, преди съобщението да бъде прочетено“15, помисли си Джейк, усмихвайки се на скритата загадка. Вдигна поглед, за да провери дали и чиновничката е забелязала внезапната трансформация на картата, ала очевидно вниманието и бе ангажирано с нещо в далечния край на бюрото. Калахан пък се бе загледал в две жени, които тъкмо бяха влезли във фоайето. „Ние можем да го наричаме «отче», ала той продължава да има набито око за мадамите“ — помисли си момчето.
Джейк погледна отново листчето — тъкмо навреме, за да може да прочете и последния ред:
„Дад — а — чум, дад — а — муч, дайте на момчето пластмасов ключ.“
Преди две години родителите му бяха подарили комплект „Млад химик“. Като се ръководеше от книжката с инструкции, той бе успял да си приготви известно количество симпатично мастило. Думите, изписани с това мастило, избледняваха почти толкова бързо, както и думите, които четеше сега. Само дето, ако се вгледаше по-внимателно, човек можеше да прочете текста, сътворен с помощта на подаръка му, докато този тук бе изчезнал напълно, и Джейк знаеше защо. Посланието бе изпълнило целта си и повече нямаше нужда от него. Горният ред — за червения ключ — също избледняваше и единствено първото изречение остана, сякаш момчето изобщо имаше нужда да му напомнят, че:
„Дад — а — чум, дад — а — чий, ти имаш ключа, не се тревожи!“
Дали Стивън Кинг бе изпратил това съобщение? Джейк се съмняваше. Най-вероятно някой от другите участници в играта — а може би дори Роланд или Еди — бяха използвали името на писателя, за да привлекат вниманието му. Откакто бяха дошли в Ню Йорк заедно с отец Калахан, се бе натъкнал на две неща, които му вдъхваха надежда. Едното беше позаглъхналата песен на розата, която дори бе станала по-силна отпреди — и то въпреки огромния небостъргач, построен на мястото на празния парцел. Другото беше, че Стивън Кинг очевидно продължаваше да е жив, цели двайсет и две години след сътворяването на настоящия спътник на Джейк. И вече беше станал прочут писател.
Чудесно. Изглежда, нещата все още се развиваха в правилната посока — макар и с известни трудности. Момчето сграбчи татко Калахан за ръката и го поведе към магазинчето за сувенири и коктейл-бара, откъдето се чуваше приглушено свирене на пиано. Ко ги последва, подтичвайки след тях. Покрай стената откриха редица телефонни автомати.
— Когато чуеш гласа на операторката — обърна се Джейк към Калахан, — кажи и че трябва да говориш с приятелката си Сузана Дийн или с нейната спътница Мия.
— Тя ще ме попита коя е стаята и — отговори му някогашният свещеник.
— Кажи и че си забравил, но е на деветнайсетия етаж.
— Откъде си тол…
— Ще видиш, че ще се окаже на деветнайсетия етаж. Повярвай ми.
— Добре — съгласи се възрастният мъж.
Телефонът иззвъня два пъти и операторката попита с какво може да помогне. Калахан и каза. Свързаха го и телефонът в една от стаите на деветнайсетия етаж започна да звъни.
Момчето гледаше как спътникът му отваря уста и започва да говори, след което внезапно млъква изумен и се заслушва с усмивка на уста. Няколко секунди по-късно възрастният мъж затвори.
15
Непреводима игра на думи — на английски „червен“ и „прочетен“ са омоними. — Б. пр.