Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Откъде, мамка му, се появи, приятелю? — попита го някакъв стъписан чернокож мъж, облечен в сиви работни дрехи. Изглежда, той беше единственият зрител на драматичното завръщане на отец Калахан в Америка. Непознатият се взираше в лежащия на тротоара човек с разширени от изумление очи.
— От Оз — отвърна бившият свещеник и се изправи. Дланите го боляха зверски, а и отново чувстваше глезена си, който изпращаше периодични залпове от болка в пълен унисон с учестените удари на сърцето му. — Продължавай си по пътя, момко. Бегай оттук. Аз съм добре, така че чао.
— Както кажеш, брато. Чао.
Човекът в сивите работни дрехи — най-вероятно някакъв портиер, чиято смяна беше приключила, помисли си Калахан — го послуша. Той хвърли на странно появилия се мъж последен поглед — продължаваше да е стъписан, ала вече започваше да се съмнява в това, което бе видял — и заобиколи малката тълпа, насъбрала се около уличния проповедник. Само след миг от него вече нямаше и следа. Калахан изтупа праха от дрехите си и застана на едно от стъпалата на търговския център „Хамаршолд“, оглеждайки се за Джейк. Момчето не се виждаше никъде. Погледна и в посоката, откъдето беше дошъл, обаче Неоткритата врата също бе изчезнала.
— Слушайте сега, приятели мои! Слушайте ме, когато ви говоря за Бог, когато ви казвам, че Бог е любов, хайде, извикайте сега „Алилуя!“
— Алилуя! — каза вяло един човек от насъбралите се. Не прозвуча много убедително.
— Амин ти казвам аз, братко, благодаря ти! Сега ме чуйте добре, защото е настанало времето за ИЗПИТАНИЯ на Америка, а Америка се ПРОВАЛЯ на този ИЗПИТ! Тази страна има нужда от БОМБА, ала не от а-том-на, а от ГОСПОТ-БОМБА, ще кажете ли „Алилуя“?
— Джейк! — извика Калахан. — Джейк, къде си? Джейк?
— Ко! — Това бе гласът на Джейк, извисил се до писък. — Ко, внимавай!
Чу се кратко, възторжено излайване, което Калахан би разпознал навсякъде. След това вой на блокирани от спирачките автомобилни гуми. Изсвирване на клаксон. И накрая ударът.
ТРИ
Калахан веднага забрави за ударения си глезен и смъдящите си длани. Той се втурна покрай неголямата група хора, стълпили се около уличния проповедник (сега всички се бяха обърнали към улицата, а самият оратор бе замлъкнал по средата на тирадата си) и видя как Джейк стои на Второ Авеню пред едно такси, спряло буквално на сантиметри от краката му. Синкав дим се издигаше от задните гуми на жълтия автомобил, а лицето на шофьора приличаше на смъртнобледа буква „О“. Ко се бе свил между стъпалата на момчето. На Калахан му се стори, че зверчето изглежда изплашено, ала иначе си беше наред.
Ударът бе последван от още един и още един. Това беше Джейк, който блъскаше с юмрук по предния капак на колата.
— Задник! — крещеше момчето на бледото О от другата страна на стъклото. Бам!
— Защо не…
— Бам!
— … гледаш къде…
— БАМ!
— … по дяволите КАРАШ!
— БАМ-БАМ!
— Дай му да се разбере, хлапе! — извика някой от другата страна на улицата, където поне три дузини зяпачи се бяха събрали да погледат панаира.
Вратата на таксито се отвори. Високият мъж, който слезе от него, носеше една от онези ризи, наречени дашики14, над дънките си и огромни гуменки-мутанти, на чиято емблема се виждаше бумеранг. На главата си имаше фес, който навярно засилваше впечатлението за изключителната му височина, ала едва ли само той бе причината. Калахан си каза, че мъжът сигурно е висок поне метър и деветдесет и пет. Имаше брада и в момента гледаше навъсено към Джейк. Някогашният свещеник се втурна към тази непредвидима сцена със свито сърце, забравяйки напълно, че единият му крак е бос. Уличният проповедник също се завтече натам, а зад таксито спря друга кола, чийто шофьор, изглежда, не се интересуваше от нищо друго освен от изпълнението на плановете си за вечерта. Той натисна клаксона с двете си ръце.
— УИИИИИИИИИИИИНК!!! — и се надвеси от прозореца, крещейки: — Премести се, Абдул, задръстваш пътя!
Обзет от неистова ярост, Джейк сякаш не забелязваше нищо от това. Сега момчето стовари и двете си ръце върху ламарината на колата, досущ като Ратсо Рицо в „Среднощен каубой“ — БАМ!
— За малко да прегазиш приятеля ми, задник такъв, изобщо ГЛЕДАШ ли — БАМ! — къде КАРАШ?
Преди обаче да успее да удари по капака за пореден път — Джейк очевидно възнамеряваше да продължи да прави това, до като гневът му се уталожи — високият шофьор го сграбчи за дясната ръка.
— Спри да правиш това, боклук такъв! — изкрещя той с вбесен и странно тънък глас. — Казвам ти да…
14
Широка риза с дълги ръкави, най-често пъстра, популярна сред ориенталците и хипитата. — Б. пр.