Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Право казваш, благодарим ти, сай.
— Цвете е — каза Хариган, — защото веднъж влязох вътре да проверя. Във фоайето, някой да каже „алилуя“ — във фоайето между вратите към улицата и асансьорите към горните етажи, където един Бог знае колко мангизи са изсипани. Та там има малка градинка, сгрявана от слънцето през високите прозорци, градинка, оградена с кадифени въжета, а на една табелка пише:
— Така ли? — попита Джейк, а лицето му се оживи от лъчезарна усмивка. — Сигурен ли сте, сай Хариган?
— Момче, да пукна, ако лъжа. Госпот-6ом6. И в центъра на градинката, заобиколена от всички тези цветя, расте дива роза, толкова красива, че още щом я зърнах, заридах като онези люде покрай реките на Вавилон, край великите реки, които текат покрай Зион. И най-различни хора идваха на това място, повечето с куфарчета, пълни с творенията на Сатаната, и те също ридаеха! Ридаеха, а после се връщаха към блудните си дела, сякаш нищо не са почувствали.
— Почувствали са — каза меко Джейк. — Знаете ли какво си мисля, господин Хариган? Мисля, че розата е съкровената тайна, която всеки от тях таи в дълбините на сърцето си, и че ако някой застраши съществуването и, повечето от тях ще сторят всичко, за да я спасят. Даже биха жертвали живота си за нея. — Погледна към отец Калахан. — Татко, вече наистина трябва да вървим.
— Да.
— Добра идея — съгласи се уличният проповедник. — Очите ми виждат как полицай Бензик се е запътил насам и май ще бъде по-добре да ви няма, когато той дойде тук. Радвам се, че пухкавият ти малък приятел не е пострадал, синко.
— Благодаря ви, господин Хариган.
— Слава на Бога, той е толкова куче, колкото съм и аз, нали?
— Да, господине — усмихна се широко Джейк.
— Пазете се от тази жена, момчета. Тя вкара мислите си директно в главата ми. Аз наричам това магьосничество. И беше две.
— Две, казваш — каза Калахан и (без да знае, че ще направи това, докато не го стори) внезапно направи кръстния знак пред проповедника.
— Благодаря ти за благословията, била тя езическа, или не — рече Ърл Хариган, искрено трогнат. После се обърна към приближаващата се патрулна кола на нюйоркската полиция и извика възторжено:
— Полицай Бензик! Радвам се да те видя! Имаш конфитюр на яката, слава на Бога!
И докато полицай Бензик разглеждаше петното конфитюр на яката на униформата си, Джейк и Калахан се измъкнаха незабелязани.
ПЕТ
— Йеееееееееееееееее! — възкликна Джейк, когато се доближиха до ярко осветения навес пред входа на хотела. От една бяла лимузина, почти два пъти по-голяма от всяка друга, която беше виждал преди (а момчето се бе нагледало на доста лимузини — веднъж баща му го бе завел на най-голямото изложение на подобни автомобили в Ню Йорк), тъкмо слизаха смеещи се туристи — мъжете в смокинги, а жените с вечерни рокли. Броят им като че ли беше безкраен.
— Все едно сме на влакчето на ужасите, нали? — усмихна му се Калахан.
Джейк кимна, след което каза:
— Изобщо не трябва да сме тук. Това си е работа на Еди и Роланд. Нашата задача беше да намерим Калвин Тауър.
— Изглежда, някой или нещо е решил другояче — сви рамене спътникът му.
— Да беше помислило малко тогава — мрачно каза момчето. — Дете и свещеник, че и с един пистолет на всичкото отгоре. Та това е смешно! Какви са нашите шансове, ако „Дикси Пиг“ гъмжи от вампири и отрепки, мотаещи се без работа в почивния си ден?
Калахан не отговори, въпреки че перспективата да спасяват Сузана от това място го изпълваше с ужас.
— Какви бяха тези неща за Ган, които наговори преди малко? — попита той след известно време.
Хлапето поклати глава.
— Не знам. Почти не си спомням какво съм казал. Мисля, че е свързано с дарбата ми, татко. И знаеш ли откъде дойде това нещо според мен?
— От Мия?
Джейк кимна. Ко припкаше до краката му, а дългата му муцунка почти докосваше прасеца на момчето.
— Обаче не е само това. Продължавам да виждам онзи чернокож мъж в затворническата килия. Някъде наблизо има включено радио и то му казва, че всички тези хора са мъртви — братята Кенеди, Мерилин Монро, Джордж Харисън, Питър Селърс, Ицхак Рабин, който и да е той. Мисля, че това е затворът в Оксфорд, Мисисипи, където Одета Холмс е лежала за известно време.
— Ала ти каза, че си видял мъж. Не Сузана, а някакъв мъж.