Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Навярно детето би могло да се появи отново като вампир — каза Кинг на глас и се засмя. — Внимавай, Роланд, вечерята е сервирана и това си ти! — Ала нещо куцаше в това. Какво да бъде тогава? Нищо не му идваше наум, обаче нямаше защо да се притеснява. С времето мозайката щеше да се подреди сама. Сигурно, когато най-малко го очакваше; докато хранеше котката, сменяше пеленките на бебето или просто се разхождаше, изпаднал в мрачни настроения, както бе казал Уинстън Одън в онова стихотворение за страданието.
Днес обаче страданието беше забранено. Днес се чувстваше божествено. „Да, наричайте ме Тони Тигъра.“
По радиото „Макойс“ бяха заменени от Трой Шондел, който пееше „Този път“.
Онази история, наречена „Тъмната кула“, в крайна сметка май не беше за изхвърляне. „Може би когато се върнем от север, ще е добре да я изровя от кашоните. Да и хвърля едно око.“ Идеята му се стори доста добра.
Дванайсета станса
ДЖЕЙК И КАЛАХАН
ЕДНО
Дон Калахан бе сънувал много пъти, че се връща в Америка. Обикновено сънищата му започваха с това как се събужда под ясното, отрупано с пухкави облачета (наричани от бейзболните запалянковци „ангелчета“) небе на пустинята или пък в собственото си легло в град Джирусълъмс Лот, щата Мейн. Без значение от мястото обаче, всеки път, когато отвореше очи, той изпитваше грандиозно облекчение и отправяше несъзнателна молитва: „О, благодаря ти, Боже. Благодаря ти, Боже, задето това беше само сън и вече съм буден.“ Сега беше буден — нямаше никакво съмнение в това.
Отец Калахан описа пълен кръг във въздуха и видя Джейк да прави абсолютно същото пред него. Изгуби единия от сандалите си. Чу скимтенето на Ко и протестиращия вик на Еди. Чу клаксоните на такситата, тази несравнима улична музика на Ню Йорк, както и нещо друго — гласа на някакъв проповедник. Движеше се съвсем наблизо, съдейки по звука. Най-малко на трета скорост. А може би и по-бързо.
Един от глезените на Калахан се блъсна в ръба на Неоткритата врата, докато той прелиташе през нея, и в същия миг от удареното място експлодира ужасна болка. После глезенът (и плътта около него) се вкочани. Чу се скорострелното прозвъняване на тодашни камбанки, като че ли някой бе пуснал плоча, предназначена за слушане на трийсет и три оборота, на четирийсет и пет. Той почувства напора на сблъскващите се въздушни течения и изведнъж влажният въздух на Пещерата на портала бе заменен от острата миризма на бензин и автомобилни газове. Първо улична музика, а сега уличен парфюм. За един миг проповедниците бяха двама. Хенчик зад гърба му, който крещеше: „Съзрете, вратата се отваря!“, и другият пред него, мучащ: „Кажи ГОСПОТ, братко, точно така, кажи ГОСПОТ на Второ Авеню!“
„Още двойници“ — помисли си Калахан — имаше време единствено за това — след което вратата отзад изведнъж се захлопна с трясък и единственият религиозен фанатик остана този на Второ Авеню. През главата му мина: „Добре дошъл у дома, кучи сине, добре дошъл в Америка“, след което се строполи на земята.
ДВЕ
Ударът си беше сериозен, ала поне успя да падне на ръцете и краката си. Дънките му предпазиха коленете му до известна степен (макар че се скъсаха), но настилката на тротоара като че ли изстърга цял декар от кожата на дланите му. До слуха му достигна пеенето на розата — кристално ясно.
Калахан се обърна по гръб и погледна към небето, кривейки лице в озъбени гримаси от болка, приближил окървавените си, пламтящи длани към лицето си. Капка кръв се отрони от лявата му ръка и се приземи върху бузата му като алена сълза.