Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Джейк отстъпи назад, освобождавайки се от хватката на таксиджията, след което с мълниеносно движение измъкна рюгера от кобура под мишницата си и го насочи към носа на човека с феса.
— Какво? Какво ми казваш? — озъби му се момчето. — Че караше твърде бързо и едва не прегази приятеля ми? Че не искаш да умреш тук на улицата с дупка в главата? КАКВО ми казваш?
Една жена от другата страна на улицата или видя пистолета, или почувства смъртоносната ярост на Джейк, защото изпищя и побягна. Неколцина от зяпачите веднага последваха примера и. Другите се скупчиха на тротоара, подушили мириса на кръв. Един от тях — млад мъж, който носеше шапка с козирка, обърната наопаки — извика:
— Давай, хлапе! Проветри малко този ездач на камили!
Шофьорът отстъпи две крачки назад с разширени от страх очи. Вдигна ръцете си на нивото на раменете и захленчи:
— Не ме застрелвай, момче! Моля те!
— Тогава кажи, че съжаляваш! — изкрещя му Джейк. — Ако искаш да живееш, ме помоли за прошка! И него! И него! — Кожата на момчето бе станала смъртнобледа, с изключение на малките алени петънца, разцъфнали високо на скулите му. Очите му бяха разширени и влажни. Дон Калахан забеляза, че цевта на пистолета трепери, и това никак не му хареса. — Кажи, че съжаляваш за начина, по който караше, егоистично копеле такова! Направи го веднага! Казах веднага!
— Ейк! — изскимтя обезпокоено Ко.
Джейк погледна към зверчето. Когато направи това, таксиметровият шофьор светкавично се хвърли към рюгера. Калахан го фрасна с изумително дясно кроше и таксиджията се просна върху предния капак на колата си, а фесът се катурна от главата му. Човекът в автомобила зад него спокойно можеше да заобиколи колата на така наречения Абдул, ала продължи да натиска клаксона и да крещи:
— Размърдай се, човече! Размърдай се!
Някои от зяпачите от другата страна на Второ Авеню заръкопляскаха като зрители на мач по борба в „Медисън Скуеър Гардън“ и бившият свещеник си помисли: „Това място е истинска лудница. Дали съм знаел това преди и просто съм го забравил, или едва сега го осъзнавам?“
Уличният проповедник, човек с брада и дълга бяла коса, която се спускаше до раменете му, сега бе застанал до Джейк и когато момчето вдигна отново пистолета си, проповедникът сложи ръка върху китката на хлапето.
— Прибери го, момче — рече той. — Затъкни го в кобура, слава на Исус.
Джейк го изгледа и съзря онова, което бе видяла и Сузана немного отдавна — един мъж, който имаше почти свръхестествена прилика с Хенчик манихееца. Момчето прибра рюгера, след което се наведе и вдигна Ко. Зверчето изскимтя, протегна дългото си вратле и приближи муцунка до лицето на момчето, започвайки да го ближе по бузата.
Междувременно Калахан бе хванал таксиджията за ръката, отвеждайки го до предната врата на колата му. Порови в джобовете си и напипа десетдоларова банкнота — половината от парите, които бяха успели да съберат за това малко приключение.
— Работата е приключена — каза той на шофьора, говорейки му с успокояващ тон (или поне така се надяваше). — Нищо не е станало, никой не е пострадал, ти си продължавай по своя път, а той — по неговия. — После, докато подаваше парите на високия мъж, се обърна към онзи в автомобила отзад и му извика: — Клаксонът работи, приятел! Защо не го оставиш да си почине малко и не пробваш как са фаровете, а?
— Ситното копеленце насочи пистолет към мен — каза таксиджията. Посегна към главата си, за да намести феса, и се учуди, когато не го намери там.
— Това е само макет — успокояващо му рече Калахан. — Като онези неща, които си сглобяваш сам. Дори и с капси не стреля. Мога да те уве…
— Хей, друже! — извика уличният проповедник и когато Абдул се обърна, белокосият мъж му подаде избелелия червен фес. Щом си го сложи отново на главата, таксиджията като че ли изведнъж стана по-благоразумен. По-сговорчив, отколкото беше, когато Калахан му даде десетте долара.
Човекът зад таксито караше стар, наподобяващ кит линкълн. Той отново натисна клаксона.
— Абе, що не ми лапнеш манивелата, бе, шебек смотан! — извика му Абдул и бившият свещеник за малко да се засмее. Той тръгна към шофьора на линкълна. Когато човекът с феса понечи да го последва, Калахан постави ръце на раменете му и го спря.
— Остави ме аз да се оправя с това. Аз съм религиозен човек. Да накарам лъва да легне тихо и кротко до агнето е моето призвание. Уличният проповедник се намираше достатъчно близо, за да чуе това. Джейк се бе отдръпнал настрани и сега стоеше до буса на двойника на Хенчик, проверявайки дали с Ко всичко е наред.