Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— А Ранд? — Егвийн го изговори също така спокойно, също толкова гладко. Пламъците бяха започнали малко да стоплят въздуха в шатрата, но Моарейн току-що бе добавила от собствения си хлад. — Преродения Дракон. Ти самата казваше, че той не може да се подготви за Тармон Гай-Дон, освен ако не бъде оставен на воля, както за да се научи, така и за да повлияе на света. Обединената Кула може да го плени въпреки всички айилци на Пустошта.
Моарейн се усмихна.
— Учиш се. Хладният разум винаги е по-добър от горещите слова. Но забравяш, че само тринадесет сестри, свързани помежду си, могат да заслонят един мъж от сайдин.
— Знам, че няма да се предадеш, Моарейн. Какво все пак смяташ да направиш?
— Смятам да се отнасям със света такъв, какъвто го виждам, и докато мога. Така поне Ранд ще бъде… по-лесен да го доближиш… след като повече не се опитвам да го отклоня от това, което иска. Предполагам, че би трябвало да се радвам, че не ме кара да му нося виното. Всъщност той се вслушва повечето пъти, макар да не показва какво мисли за това, което му казвам.
— Ще те оставя, за да му съобщя за Сюан и Кулата. — Така щеше да избегне някои неудобни въпроси; но пък с неговата многознайковщина Ранд сигурно щеше да иска да научи за Съновничеството повече, отколкото тя можеше да измисли. — Има и още нещо. Нинив е видяла Отстъпници в Тел-айеран-риод. Спомена ми всички, които още са живи, с изключение на Ашмодеан и Могедиен. Включително Ланфеар. Тя смята, че кроят нещо, може би заедно.
— Ланфеар — отрони след дълго мълчание Моарейн.
И двете знаеха, че Ланфеар бе посещавала Ранд в Тийр, а може би и в други моменти, за които той не беше им казвал. Никой не знаеше много за Отстъпниците — само фрагментчета от фрагменти бяха останали в Кулата, — но беше известно, че Ланфеар е била влюбена в Луз Терин Теламон. Те двете, както и Ранд, знаеха, че тя продължава да го обича.
— Ако имаме късмет — продължи Моарейн, — няма да ни се наложи да се безпокоим заради Ланфеар. Останалите, които Нинив е видяла, са друга работа. Двете с теб трябва да си отваряме очите на четири. Бих искала повече от Мъдрите да можеха да преливат. — Тя се засмя. — Но аз бих искала какво ли не, ако зависеше от мен — всички те да бяха се учили в Кулата, или да са вечно живи. Те в много отношения може да са силни, но в други са отчайващо немощни.
— С наблюдаването добре, но друго какво? Ако шестима Отстъпници му скочат наведнъж, той ще има нужда от всяка частица помощ, която можем да му дадем.
Моарейн се наведе и я докосна нежно по рамото, след което я погледна с обич.
— Не можем вечно да го държим за ръчичка, Егвийн. Той вече се е научил да ходи. Сега се учи да тича. Можем само да се надяваме, че ще се научи преди враговете му да го догонят. И, разбира се, да продължим да го съветваме. Да го напътстваме, когато можем. — Тя се изправи, протегна се и потисна прозявката си с длан. — Вече е късно, Егвийн. А очаквам, че Ранд ще поиска да вдигнем лагера много рано, дори изобщо да не е спал. Аз обаче бих искала малко да отдъхна преди отново да се озова на седлото.
Егвийн беше готова да си тръгне, но преди това имаше един въпрос.
— Моарейн, защо започна да изпълняваш всичко, което ти каже Ранд? Дори Нинив смята, че не е редно.
— Така ли смята тя? — промърмори Моарейн. — Все пак ще стане Айез Седай от нея, каквото и да й се иска. Защо ли? Защото си спомних как се контролира сайдар.
Егвийн кимна. За да контролираш сайдар, първо трябваше да му се покориш.
Едва когато се приближи тръпнеща до шатрата си, тя си даде сметка, че Моарейн беше разговаряла с нея през цялото време като с равна. Навярно беше по-близо до деня, в който щеше да може да избере своята Аджа, отколкото си мислеше.
Глава 16
Неочаквано предложение
Нинив се събуди от струящата през прозореца слънчева светлина. За известно време остана изтегната върху шарената завивка. Елейн спеше в другото легло. Ранната утрин вече бе задушна, а и нощта не беше много по-добра, но не това беше причината нощната риза на Нинив да е омачкана и прогизнала от пот. Сънищата й, след като се беше събудила и обсъдила с Елейн какво бе видяла, не бяха добри. В повечето случаи тя се оказваше в Кулата, влачена по коридорите към кабинета на Амирлин, която понякога се оказваше Елайда, а друг път — Могедиен. В някои Ранд лежеше до писалището на Амирлин като куче — с каишка, нашийник и намордник. Сънищата й за Егвийн по своему бяха почти толкова лоши; отварата от котешка папрат и стрит на прах лист от мавиня имаше не по-малко гаден вкус насън, отколкото наяве.