Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И Севар казваше:
— Най-напред отидохме при индусите, защото дядо Исак не искаше да ходи направо при китайците. А индусите продават тъкан памук, ала толкова тънко платно, че пропъхват женска дреха през пръстен. Имаше още вълнени покривала — много меки, златни украшения, съдини от глина, мед, сребро и злато. Имаше и златен прах и камъни самоцвети.
И Севар затваряше очи, за да си припомни какво продаваха индусите и какво беше видял. А под клепките му индуските продавници горяха с разните си багри. И той просто казваше „съдина от мед“, а виждаше съдината, направена незнайно за какво, стройна като жена, да свети с емайла си и да омайва с плетениците на везмото си. И Севар се унасяше в дрямка, защото се изморяваше с евреина много повече, отколкото се изморяваше на седлото. Но не знаеше, че този пъстър свят, който се изливаше през очите му в момчешкото му сърце, пие силите му. И Аспарух го чакаше да продължи да говори, и като го видеше, че дреме и леко се олюлява, както е седнал със скръстени нозе, побутваше го, за да го събуди. И Севар продължаваше да говори, без да разбере, че е дрямал. И Севар казваше:
— После евреинът предпазливо заговорваше за нещо друго и аз не разбирах нито думица, ала индусите се споглеждаха и гледаха мене, и вадеха паници и торбички с разни подправки. Ах, как миришеше! И какъв вкус имаха — лютиво, кисело, солено и още не знам какво. И веднага се усеща, че това иде от далечна земя. Даваха ни амбра, искаха да ни продадат и хашиш, който опиянявал, но евреинът дръпна ръката ми, та каза, че хашишът взема, а не дава. После извадиха връзки билки, брани в планина, два пъти по-висока от Кавказ, но аз не вярвам. И дядо Исак нищо не купи.
И Севар отново задрямваше, а в ноздрите му и на езика му се връщаха странните благоухания и сладостта на далечните земи. Тогава Аспарух отново го будеше и Севар казваше:
— После отидохме при арабите. Те предлагаха много благоухания…
И Севар вдигаше поглед към небето, защото стояха на кулата, и като затваряше очи, за да си спомни, казваше:
— Там имаше смирна, алое, ревен, касий. Имаше и сушено грозде от оазиса Таиф… И фурми… И златен пясък… Имаше хубаво оръжие и добре обработена кожа. Но нашите кожи са по-добри.
И Аспарух нетърпеливо го прекъсваше. И казваше:
— А нямаха ли лекове за немощ?
Севар казваше:
— Когато евреинът пак заговори с нисък глас и взе да се оглежда, арабите извадиха едно стъкло с вода — казаха, че е вода от свещения извор Зъм Зъм или Зем Зем, не помня добре. Пък и не е важно, защото Исак не го купи.
И Севар вече не казваше „дядо Исак“, а само Исак. И каза по-нататък:
— Тогава отидохме при търговците от Согдиана. Знаеш ли, Исак говореше и техния език. Те ни показаха стъклени съдове — толкова прозрачни, че през тях се вижда като през въздух. Показаха ни и масла от най-различни цветя и треви, някои от които се ядат, други се миришат, а трети се мажат. Продават още желязо на буци и някакви зелени камъни. И като разбраха, че търся лек за баба си, согдианците се трогнаха — казаха ми разни добри думи и ми подариха един фенер, толкова лек, че сякаш е изплетен от жици. Но Исак ми го взе…
И сега вече Севар заспиваше, и Аспарух не успяваше да го събуди. А когато се събудеше, Севар скачаше като ужилен и тичаше да не изтърве Исак, който спеше по-малко, защото беше по-стар. И като се върнеше по здрач — привечер или предутрин, Севар казваше:
— Днес бяхме при персийците. Те имат мед, масло от рози, вкаменени буци от сок на захарна тръстика — като буци каменна сол, само че сладка. Имат още индиго, което боядисва синьо, памук като индусите, но по-лош, и едър ориз. Даваха ни и килим, с изображения на невиждани цветя и зверове по килима. Даваха ни и глина, която се лепи по тялото и сваля космите на жените, та ставали гладки като виме на кобила. Това ми каза Исак и за първи път купи от тази глина. А когато заприказва тихо и се заоглежда, персите ни заведоха в една изба и ни показаха бъчви с различни вина. И казаха — ето, това е лекарството за вечната младост. Евреинът купи и вино…
И пак се повтаряше задрямването и събуждането, но сега от Севар лъхаше на ширазко вино. И Аспарух търпеливо чакаше Севар да се върне от света на сънищата в света на търговците, който също приличаше на сън. И Севар се събуждаше, душеше ръкава на кожената си дреха, сякаш като куче търсеше спомени с носа си, и казваше:
— Ах, да, един сирийски търговец ми капна капчица от едно масло. Господарю, на какво мирише?
След това тикаше ръкава си в носа на Аспарух. И Аспарух душеше, но не можеше да каже на какво мирише. Не се сърдеше, защото истината беше, че Севар разтушаваше Аспарух със своите разкази. И Аспарух го караше да говори нататък. И Севар казваше: