Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Отидохме и при славяните. Те имат, както знаеш, чудесни кожи, сякаш не са били на гърба на звяр. Продават и зърно, мед, восък, коноп и лен. Носеха и зъби от северни зверове, бели като слонова кост, а също така мас от бобър, от която расте коса. Исак си купи.
Аспарух го прекъсваше и питаше:
— Ти откъде знаеш какво е слонова кост?
А Севар се засмиваше и казваше:
— О, та ние бяхме и при търговците от Етиопия. Те носеха слонова кост, лъвски кожи и злато. И когато Исак заговори за старост и немощ, зъбите им лъснаха като слонова кост и те му предложиха да си купи една черна къдрава робиня, царска дъщеря, която да го топли и да дъха в устата му. Само че робинята се продава на друго тържище.
Тогава Аспарух се ядосваше и като викваше, казваше на Севар:
— Горко ми, вие само се разкарвате по тържищата, а ти ми дрънкаш глупости! Докато обиколите евреите, търговците от Кавказ, а те са сто народа, докато говорите с ромеите, а после с хората от страните на залеза, аз мисля, че ще падне сняг. Ами нашите болгарски търговци?
Севар се изплашваше и казваше:
— Не, господарю, няма да ходим при всички тези търговци. Търговците от Кавказ имат дори свои улици, ходихме на улици с арменци от градовете Валаршапат и Двин, както и при грузинците от Мцхета и Тбилиси. Те не знаят нищо. И Исак казва, че ако евреите имат такъв корен, вече са го препродали с печалба, ако ли пък го имат ромеите, ще го занесат за продан в Константинопол, на самия император. Така че няма защо да питаме евреи и ромеи. Търговците на залеза дори не се броят… А нашите болгари са последни.
И като замълча, Севар каза най-голямата си вест, макар че я пазеше накрая и му се искаше още да говори за чудесата, които беше видял. А Севар каза:
— Господарю, утре сме при китайците.
И Аспарух го чака цял ден, а Севар се домъкна на сутринта като пребит и каза:
— Бяхме при китайците. Те най-напред ни извадиха коприна за дрехи — и рисувана, после ни даваха медни и бронзови съдове. Показаха ни и фарфор, който звънеше като тънък лед, също така и книги, бели като сняг. Имаше и писана книга с разни неприлични изображения, всички еднакви, защото ги отпечатвали с голям дървен печат. Но те имат и стоките на много народи, които минават през Китай. Исак купи сапунен прах от треви, които растели по соленищата на северните степи. Купи и скъпа пръст, размесена с благовония, която се пени на вода…
И Аспарух му каза:
— Говори за корена.
Севар каза:
— Когато евреинът зашепна и се заоглежда, китайците му предложиха рог от носорог, стрит на прах, който възвръща силата на мъжа и подлудява жената. Исак не го взе. Предложиха му тангутски ревен и някаква друга билка. И той не ги взе.
Аспарух каза:
— Корена.
Севар каза:
— За корена ще ти разкаже сам Исак.
И като легна на една страна, заспа.
Аспарух слезе по стълбите, та излезе от двореца и видя Исак. А Исак лъхтеше по нанагорнището към двореца и влачеше след себе си един упорит бик. Исак кълнеше бика, като казваше:
— Да те посветят на покойник!
А беше чул с тия думи Севар да кълне коня си, което ще рече все едно да го прокълне да умре, защото посветения на покойник кон го колят на гроба. И като видя Аспарух, евреинът му предаде повода на бика, за да избърше потта си. И Аспарух попита:
— Какъв е този бик?
Евреинът отговори:
— Това е бик, роден в дните на вълчия повелител Тутир. Когато такъв бик се принесе в жертва за болен, то болният веднага оздравява.
Аспарух попита:
— Кой е Тутир и кому ще принесеш бика в жертва? И откъде знаеш кога е роден бикът?
Евреинът каза:
— Бика ми го продадоха аланите, а те не лъжат, когато става дума за божествените работи. Пък и разликата в цената е нищожна. Тутир е божество на нартите, а жертвата ще я направя на Аполон Лечителя, ей в оня порутен храм насреща, защото е глупаво да не използваме, че се намираме край такъв храм, макар и в развалини.
Аспарух попита:
— Намери ли корена?
Евреинът сложи пръст на устните си. И като влязоха в двореца, изкачиха се на кулата, където стоеше Севар. И евреинът извади от пазвата си две сребърни чаши. И каза:
— В тези чаши са били сложени свити в пестници ръцете на една египетска царица. Три хиляди години пръстите й са били свити в ей тези две сребърни чаши.
Аспарух нетърпеливо каза:
— Кажи ми за корена.
Евреинът каза:
— Щом намерим корена, как ще познаем дали е истински? Ако в една от тези чаши налееш лек, който връща живот, тя ще посинее, ако в другата чаша налееш отрова, то чашата ще позеленее. Аз намерих силна отрова.