Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И евреинът със съжаление заклати глава.
Аспарух попита:
— Може ли да се намери този корен във Фанагория?
Евреинът попита:
— Защо ти е билка, камък или вода против старостта и немощта? Защо ти е коренът на живота?
И Аспарух замълча, защото разбираше, че вестта за немощта на хан Кубрат ще затъмни всички вести на евреина и ще обърне Фанагория с краката нагоре. Но го спаси Севар, който беше забравил враждата и недоверието си към евреина, та с широко отворени уши слушаше думите му. И Севар каза:
— Нашият господар е отгледан от една мъдра жена, която е много стара и се нарича Акага. И той навярно иска да й помогне.
И евреинът рече:
— Във Фанагория може да се намери всичко — стига да имаш злато.
Аспарух каза:
— Ще имаш злато. Много злато. Почакай ме в двореца, ще се върна.
Аспарух слезе от кулата, а след него слезе и евреинът, защото беше видял в двора на двореца един малинов храст с току-що узрели малини.
И като запретна полите на дрехата си, евреинът клекна пред ниското малиново храстче, отрупано с червени малини. Видя камък встрани, придърпа го и седна пред храста, сякаш щеше да дои крава. И подложи едната си длан под кичура плодове, а с другата ръка почна да бере зрелите малини. Ако някоя се отронеше, тя падаше в отворената му длан. Така евреинът обра целия храст и на земята не падна нито една малина.
4.
Аспарух каза на евреина да чака, защото нямаше злато. И никога не беше имал. И досега не му беше дотрябвало злато. Той имаше любовта на баща си — ще рече, имаше всичко, което ханът можеше да даде. Аспарух не искаше почти нищо, и каквото имаше, получаваше го даром. Но злато не носеше със себе си, а щом потрябваше, плащаха други хора. И сега той се видя с празни длани. Имаше коне, но не искаше да ги продава, а нямаше и време. Ако тук бяха братята му, щеше да поиска злато от тях, ала те бяха с войската. Оставаше жрецът.
И Аспарух отиде при жреца да му поиска злато, много злато. А жрецът се смая и попита защо му е злато. И Аспарух му каза за корена на живота. Тогава жрецът му каза:
— Ти мислиш ли, че в нашите храмове и в храма на Големия конник няма всички билки и корени, които ражда земята? И мислиш ли, че ние нямаме всички ръкописи, в които пише всичко, което знаят хората за живота, старостта и смъртта? Работата е, че хората малко знаят. И смъртта на човека не може да се отложи с билки и корени, защото се управлява от звездите и планетите, а тях не можеш да опияниш с билки, та да се залюлеят и да сменят местата си на небето.
И Аспарух каза:
— Не ти говоря за смъртта, а за немощта. И ти самият хиляди пъти си ми казвал, и аз съм прочел, че в тревите и в животните е заключена сила, която вреди или помага на хората.
А жрецът не знаеше, че Аспарух беше видял отражението на Кубрат в огледалото, та беше разбрал, че той ще стане Кубрат и че той е Кубрат. И жрецът не знаеше, че Аспарух беше видял баща си като безпомощен старец, комуто трябва да се подаде ръка, за да пристъпи. Жрецът видя само, че Аспарух е упорит, и помисли, че един бъдещ жрец на Конника трябва да почувства мощта си. И освен това, ако евреинът намереше корена на живота, това нямаше да е на загуба, защото коренът се намираше много трудно. И жрецът каза:
— Добре, ще имаш златото. Много злато. Но ако искат прекалено много, помни как се дава и взема истинската цена.
И когато Аспарух стремително се обърна и се приготви да хукне, жрецът го спря и му каза:
— Стой! Да не тръгнеш по тържището да питаш за корена на живота? Хората не са глупави. Като съберат в едно две прости неща — че Кубрат го няма и никой не знае къде е и че синът му търси лек срещу безсилие и старост, не е далеч мисълта, че безсилният е ханът на болгарите Кубрат. Няма да ходиш по тържището. А за да не те излъже евреинът — въпреки че не ми се вижда луд човек, и знае, че аз ще разбера цената — прати с него Севар.
5.
Така Севар тръгна след евреина, когото едва търпеше, да търсят заедно корена на живота. И те двамата се дърпаха и дърлеха по цял ден, за голяма радост, но понякога и за яд на евреина, който се чудеше как простото оногурче, израснало в пустата степ, бе могло така да подостри езика си. И често, за да отмъсти на Севар, влизаше в бърлогата на някоя от жените с мангалите, уж че трябвало да разпита за корена. И завесата се спускаше зад него, а Севар клечеше на улицата, гледаше как димът се вие над мангала и запушваше ушите си, за да не слуша примамките и хулите на жените.
И винаги по здрач — в часовете между деня и нощта или между нощта и деня, когато евреинът спеше — Севар идваше при Аспарух да му разказва как върви диренето на корена на живота.