Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Как изобщо ще докажа това?
— Дай ми една от кредитните си карти. — Когато аз се поколебах, той излая: — Веднага.
Извадих си портфейла и му подадох своята Master Card (единствената, която функционираше).
— Днес е трябвало е да летиш до Маями във връзка с някаква работа на фонда. Отседнал си в къщата на Виктор Ромеро…
— Кой е той?
— Един от първите инвеститори във фонда. Както и да е, той ще гарантира за теб. А утре, използвайки твоята Master Card, ще купя билет с днешна дата Ню Йорк Маями на твое име. Ще уредя и квитанция за кола под наем — и така всичко ще изглежда наистина убедително.
— Това не е ли незаконно?
— Само ако те хванат. И повярвай ми, теб няма да те хванат. Защото това ще бъдат автентични документи.
— Как, по дяволите, ще уредиш всичко това?
— Познавам разни хора…
— Сигурен съм, че е така.
Той възрази заради тона на последния коментар.
— Искаш ли алиби, или не?
— Искам да се измъкна от тази ситуация?
— Е, точно това няма да стане. Така че едно солидно алиби е единственият начин да избегнеш удара.
— Разбираш ли, че даже с изфабрикувано алиби, работата няма да е чиста. Да започнем с това, че оберкелнерът в ресторанта ме помоли да закарам Питърсън у тях. Което повдига въпроса: защо не съм го закарал право в къщата му? Освен това ченгетата със сигурност ще разпитат секретарката на Питърсън. И ще разберат, че съм имал уговорена вечеря с него.
— Не, няма.
— Но ти накара Пеги да се обади на секретарката му и да уреди вечерята.
— Е, всъщност, аз лично му се обадих.
— Но той със сигурност е казал на секретарката си за вечерята. Или пък я е записал в деловия си бележник.
— Повярвай ми, не е.
— Не можеш да бъдеш сигурен…
— Знам, че е така. Защото вечерята с теб не беше нещо, за което той би искал всички да узнаят.
— Престани да ми говориш с тези шибани гатанки, Джери. Защо е искал срещата му с мен да бъде запазена в тайна?
— Това не те засяга.
— Разбира се, че ме засяга, Джери. Моят задник е на огневата линия.
— Нед, ако не вечеряш отново в Хайт Риджънси, няма да имаш никакви проблеми. Никой няма да те посочи — и ако го направят, колкото и да е невероятно, е, ти ще имаш алибито с Маями. Така че виждаш как стоят нещата — ти си чист. Всъщност, ако бях на твое място, щях да изляза и да празнувам. Купи си нов костюм. Чувам, че в Армани имало разпродажба…
— Как можеш да стоиш тук, мамка му, да се майтапиш, да ме караш да си купя костюм, след като си наредил убийство…
— Тц, тц, тц. Както каза веднъж великият Роналд Рейгън: пак започваш. Но, добре, ще се опитам да ти дам някакво обяснение. Имаше проблем, този мистър Тед Питърсън се опитваше да навреди на фонда, и, заедно с това, на репутацията на мистър Балантайн. Изглежда, че личните му финансови проблеми са били толкова остри, че той не е имал друг избор, освен да прибегне до шантаж — и започна да ни заплашва, казвайки, че ще разпространи лъжлива информация за „Екскалибър“, ако не му дадем една значителна сума.
Искаше ми се да кажа: Имаш предвид информацията, че фондът е фалшив? Но се въздържах. Знанието може да бъде сила… но може и да се окаже вредно за вашето здраве.
— Но въпреки че тъй наречената му информация за фонда беше напълно фалшива, фактът остава: калта полепва… нещо, което мистър Балантайн знае твърде добре. Ако Питърсън беше изиграл картата с шантажа, това малко говно можеше да подкопае доверието към всичко, свързано с Балантайн индъстриз — включително и твоята работа. Дали той щеше да изиграе тази карта? Съмнявам се. Но, ако си прочел Зоната на успеха, сигурно знаеш, че едно от великите правила в бизнес стратегията на Балантайн е следното: Съмнението поражда опасения. Така че действай нападателно и унищожи всички източници на съмнение. Аз направих точно това. Унищожих Питърсън. И затворих източника на съмнения, който бих могъл да имам спрямо теб, осигурявайки си постоянната ти вярност към мен.
— Ти ме хвана в капан.
— Това е една от интерпретациите. Ако бях на твое място обаче, щях да погледна на тази ситуация като на възможност. Докато ти си мълчиш и си гледаш работата, ще процъфтяваш. Ние наистина награждаваме лоялността — и тъй като знам, че си амбициозно момче, сигурен съм, че ще израснеш много бързо по организационната стълбица. Особено след като докладвам на мистър Балантайн, че (а) си изпълнил такава неприятна задача с такава огромна ефективност и (б) че може да ти имаме доверие.