Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
След като напазарува, Елиас излезе от магазина и се огледа наляво и надясно, беше решил да поговори с момчето, ако го намери там. Но на улицата нямаше никого. Елиас реши, че е търсело друг. И че е излишно да изпада в параноя. Предпочете да повярва в това, макар да беше наясно, че е същото момче, което му бе поискало огънче в киното, макар отново да бе забелязал силната прилика с Пембе. След два дни го зърна още веднъж — пушеше пред „Клио“. Когато същата вечер си тръгна ресторанта, готов за най-лошото, момчето отново беше изчезнало.
И това продължи. През следващите няколко седмици Искендер следеше Елиас по различно време на деня, появяваше се и изчезваше като привидение, което се е изгубило. Нито веднъж не се опита да се скрие, въпреки че се държеше на разстояние, та ако се наложи, да си плюе на петите. Елиас не спомена нито веднъж на Пембе за тези срещи и сега си даваше сметка, че е сгрешил.
На няколко пъти се изкушаваше да отиде до болницата най-близо до дома на Пембе или в моргата, ала се спираше заради притеснителната мисъл каква сцена ще се разиграе, ако се натъкне на роднините или съседите й. Искаше му се да поговори още веднъж насаме с дъщеря й, но и да намереше нужните думи, не очакваше тя да го посрещне с разтворени обятия. Момичето му го бе показало недвусмислено. Елиас се запита дали да не отиде в полицията, но нямаше какво да им каже.
Следващите няколко дни прекара главно в кухнята, облечен в едни и същи дрехи, с немита безжизнена коса. Приготвяше сосове и супи, яркочервени, наситенооранжеви и млечнобели, които нямаше да поднесе на никого. Вътре в него гневът, упреците към самия себе си и скръбта варяха своя си отвара. Именно той беше виновен, че се е стигнало дотук. Как не бе усетил, че ще стане така? Как изобщо беше възможно да е толкова лековерен?
Във вестниците пишеше, че главният заподозрян Искендер Топрак е на свобода. Елиас го очакваше да се появи пред вратата му и беше готов да застане лице в лице с него. Но вместо Искендер дойдоха от Скотланд Ярд. Зададоха му прекалено много въпроси. Снимаха къщата му, събраха подробни сведения за работата му, разпитваха го надълго и нашироко за отношенията му с покойната.
Когато накрая си тръгнаха, Елиас пусна пердетата и запали свещ, която гледа, докато не изгоря. През това време пусна запис на Файруз36 и мощният й глас проникна във всяка пукнатинка на жилището, променяйки въздуха като порив на вятъра. Когато тя запя Sakan al-Layl37, Елиас не издържа и се разплака.
„Нощта е спокойна и в наметалото на спокойствието са скрити мечти…“
През всичките тези години се беше заблуждавал, че не може да прекара и ден далеч от „Клио“: отговаряше на изтощението от тежкия труд, като работеше дваж по-усърдно. Въпреки това през следващите три седмици се затвори вкъщи и почти не излизаше. Подчинените му се обаждаха по телефона да питат кога ще се върне. След като усетиха колко огромна е болката му, настояха да си вземе почивка, макар да не знаеха причината. След месец Елиас повиши заместника си в главен готвач и така му прехвърли всички отговорности. След като се освободи от тях, изпадна в унес и с изненада установи, че и най-спешните задачи вече не са така спешни.
В началото на 1979 година, след като се яви да свидетелства в съда и вече нямаше какво да прави, да доказва или да признава, Елиас извърши нещо, което изобщо не бе очаквал от себе си. Напълни два куфара и раздаде на подчинените си останалите вещи. Върна остарялата персийска котка на Анабел, която с радост я прибра. После си купи еднопосочен билет и замина за Монреал.
Часовникът
Абу Даби, март 1982 година
Една сутрин веднага след зазоряване Адем отиде на строежа, където работеше. Нощният пазач — едър като канара пакистанец с големи черни очи — се изненада, че го вижда, но и се зарадва, че има компания.
— Подранил си — каза му.
— Не можах да спя.
Мъжът се усмихна, за да покаже, че го разбира, и рече:
— Сигурно ти е мъчно за жената. Прати й малко пари. Щом жената е щастлива, и ти си щастлив.
Адем затърси отговор, който да се вписва в забележката, но и да не скверни паметта на Пембе. Не успя да измисли нищо и кимна рязко. Видя, че очите на пазача блестят като тъмни скъпоценни камъни, и се запита дали беше вярно това, което бе чул — че ако капнеш няколко капки лимон в очите си, те стават по-ярки.
36
Ливанска певица(р. 1935 г.), смятана за най-известната в Арабския свят. — Б.пр.
37
Нощта стана спокойна(арабски). — Б.пр.