Чест

Още от самото начало го изумяваше като кълбо от противоречия. Елиас виждаше колко е неуверена, почти крехка, и колко устойчива е дълбоко в себе си с тази жилка на храброст, упорита до степен на дързост, която ту избиваше на повърхността, ту отново се скриваше. Всичко беше преплетено. В погледа й той откриваше звездната светлина, която бе виждал като малък в очите на майка си и оттогава не бе срещал отново. Но върху Пембе постоянно тежеше сянката на тъгата и обзети именно тази необяснима скръб привличаше Елиас към нея така, както пламъкът привлича мушица.

От деня, когато бяха гледали за пръв път заедно „Хлапето“ и се бяха държали за ръце, Елиас копнееше да се люби с Пембе, бленуваше за близост с нея далеч от чужди очи, без бързането, вината и страха, които тя носеше навсякъде със себе си. Но всеки път, когато Пембе бе идвала в жилището му, Елиас беше усещал, че го обземат самообладание и сдържаност, на каквито и не подозираше, че е способен.

Онова, което искаше, бе да разгадае главоблъсканицата, която представляваше Пембе. Но си даваше сметка, че още по-силно желае да я направи щастлива. Звучеше алтруистично, едва ли не благородно, ала той беше наясно, че желанието му всъщност е егоистично. Елиас копнееше любовта му да подейства като вълшебна пръчка и да преобрази всичко, до което се докосне. Стига да я обичаше достатъчно чисто и дълбоко, щеше да превърне Пепеляшката в принцеса: красива, блажена, сияйна. Именно това желание — да я пресъздаде наново, по-лека и по-освободена като нрав, го озадачаваше и вълнуваше в едно и също време.

В някои отношения тя беше и се държеше като младо непорочно момиче. Хващаше го за ръка, позволяваше му да я целува крадешком, отпускаше глава върху гърдите му и се радваше на топлината на тялото му, но никога не дръзваше да стигне по-далеч. Елиас бързо бе усетил по интуиция, че всеки опит да прекрачи тази черта ще я притесни до смърт и ще я накара да се чувства ужасно виновна. Тя и сега беше като вцепенена: омъжена жена с деца, която се среща тайно с по-възрастен мъж. Няколко пъти беше споделяла с Елиас, че й се иска да се разведе, че мъжът й вероятно също го иска, но че не желае да разстройва децата си, особено най-малкото, което още беше невръстно. Физическата й недосегаемост не само не беше отблъснала Елиас, обратното, беше го привлякла още по-силно. И за голяма своя изненада той я бе приел такава, каквато е. Изведнъж сексът му заприлича на десерт в края на дълго хранене. Безспорно вкусен и изтънчен, но не и основното ястие и не невъзможен за прескачане, ако се стигне дотам. Сега бяха едва на предястията. Елиас не знаеше колко ще продължат така и не бързаше да разбира. Имаше нещо странно възбуждащо в това да се въздържаш от секс. Елиас се смееше на самия себе си, че е направил такова откритие на тези години, точно когато смяташе, че е прекалено стар, за да научи нещо ново.