Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Бог ни подлага на изпитание — каза му веднъж тя. — Как мислиш, дали ще го издържим?
— Не ме вълнуват изпитанията на Бога. Искам да преодолявам собствените си предизвикателства.
На нея не й хареса, че той говори така. Искаше и двамата да вярват и да се надяват, нещо, което Елиас бе забравил отдавна, ако изобщо някога го е умеел. Още от млад се справяше, без да се уповава на висша сила, и постоянно съгрешаваше, ако това бе грях. Все пак реши да не излага причините за своя агностицизъм. Не искаше да разбива сърцето на Пембе — и на нейния Бог.
Въпреки това дълбоко в себе си беше сигурен, че някой ден, може би не чак толкова далеч, пръстите им сякаш по своя воля ще се сплетат и това ще бъде начало на нов етап в живота им. Тогава щяха да се погледнат в очите вглъбено, преизпълнени с живот, без да се притесняват от голотата си. Вече нямаше да има опасения. Нямаше да има срам. Любовта щеше да е достатъчна и всичко друго щеше да се нареди. Пембе ще дойде при него, свободна и лека. Той ще й помага да гледа децата, ще е до тях, когато имат нужда от него. Ще обича и ще бъде обичан и пропастта в душата му най-после ще бъде запълнена.
Сега, докато вървеше по коридора, за да отвори, Елиас неволно се запита дали Пембе не му е дошла на гости. Нямаше навика да се появява ненадейно, но може би беше решила да го изненада. Ала след като махна резето, Елиас с разочарование видя пред вратата непозната. Младо момиче. Разкроени дънки, ръждива на цвят риза с широк ръкав, бежов шал на врата. Коса на среден път и с едри къдрици, широко чело и издадена напред брадичка.
— Търся Елиас — каза момичето.
— Хм, какво обичате? — отвърна той с предпазлива усмивка.
— Значи сте вие, така ли? — Въпросът беше толкова неочакван и прозвуча толкова заканително, че Елиас се притесни и не успя да го скрие от нея. Тя продължи: — Майка ми…
— Моля?
Момичето вдигна глава, без да среща очите му, макар да усети втренчения му поглед.
— Майка ми е мъртва.
Обърна се, готова да тръгне. Изпаднал в паника, Елиас грубо я сграбчи за лакътя.
— За какво говорите? Коя сте вие? — попита той с пресеклив глас и без да си поема въздух, добави: — Коя е майка ви?
Отстрани на брадичката му заигра мускул, който издаде, че е започнал да проумява. Чак сега забеляза, че момичето плаче.
— Нима не знаете за кого говоря? — възкликна тя с укор.
Той вече знаеше.
— Аз… не разбирам. Но кога… как?
— Брат ми я намушка с нож. Заради тайната ви афера.
Тя видя как очите му се разширяват и той пребледнява като мъртвец. Трябваше да мине още миг; докато сърцето му осмисли онова, което съзнанието вече беше проумяло. Елиас пусна ръката й, усетил, че трябва да се облегне на стената.
— Не ни донесохте нищо, освен срам — заяви тя. — Дано сега сте доволен.
Дали Елиас видя колко е слаба и отмъстителна? Дали разбра колко обича майка си и в същото време я ревнува, сърди й се и иска да я притежава? Есма не знаеше дали е доловил всичко това, той обаче нямаше думи, с които да утеши нея или себе си. Само отвори и затвори уста като златна рибка в аквариум.
— Не искаме да ви виждаме. Не идвайте на погребението и не се бъркайте повече. Просто ни оставете на мира. Разбрахте ли?
Въпросът беше твърде мъчителен, за да бъде оставен без отговор, затова Елиас кимна.
— Да — рече той. После още веднъж: — Да.
Загледа я как се затичва надолу по стълбите, без да се обръща. Но част от него отказваше да й повярва. Явно е измислило тази ужасна лъжа, за да спаси брака на родителите си. Децата го правеха през цялото време. Нямаше нищо тревожно. До броени часове всичко щеше да се изясни.
Намери извинение да не отиде на работа и цял следобед стоя вкъщи — чакаше Пембе да дойде и да го утеши. Пийна доста, спа лошо и се събуди с вкус на ръжда в уста. Първото, което направи на сутринта, беше да вземе вестниците. Беше там. На първата страница. Момче убива майка си в името на честта. Примига срещу думите: виждаше и разбираше всяка, но отказваше да схване цялостния им смисъл.
За пръв път Елиас забеляза момчето, което го следеше, в местния индийски магазин, докато купуваше консерва манго. Сочно и вкусно, то вървеше добре с различни ястия и Елиас смяташе да го поднесе с маринован заек. Още щом грабна буркана, изпита неприятното чувство, че някой го гледа. Обърна инстинктивно глава и видя момчето — стоеше отвън на витрината и го наблюдаваше над купчината консервни кутии и кашони. Върху лицето му беше изписана враждебност, но и нещо като любопитство. В очите му за миг се мерна интерес, като искра, отхвръкнала от нажежени въглени.