Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Елиас седеше сам в сумрачната всекидневна с дръпнати до средата пердета, когато чу стъпките пред вратата.
— Искам да знам къде живееш — беше казал предната седмица, макар и да съзнаваше, че престъпва невидима черта.
— Защо?
— Ти, скъпа, знаеш къде живея аз, виждала си къщата ми, цветята, работата ми, но за мен ти си пълна загадка. Искам, когато си вкъщи, далеч от мен, да си представям какво правиш. Просто имам нужда от картина в съзнанието си.
— Картина ли? — беше попитала Пембе, изведнъж се бе притеснила.
— Е, не като снимка. Ще бъдат достатъчни и няколко минути. Нищо повече. Ще дойда като котка и ще си тръгна като котка. Никой няма да разбере. Само веднъж. Възможно ли е?
Като хапеше устата си отвътре, тя бе промълвила:
— Но само пет минути. И си тръгваш.
Този следобед, докато децата бяха на училище, Елиас влезе в къщата на „Лавендър Гроув“. Още щом прекрачи прага, съжали, че изобщо е дошъл. Виждаше, че Пембе не го е искала. Беше се съгласила само за да му достави удоволствие. Но беше толкова напрегната, че и от най-тихия звук изпадаше в паника. Елиас се чувстваше ужасно не само защото е тук, но и защото изобщо се е появил в живота й и й е причинил толкова главоболия. Искаше любовта му да сътвори чудеса, а тя май създаваше само неприятности. За да не притеснява още повече Пембе, остана по яке, готов да си тръгне и при най-лекия знак.
И въпреки това благодарение на жилището можеше да надзърне в живота на своята любима, нещо, за което отчаяно копнееше. Защото точно заради мрачния мъничък апартамент, в който прекарваше толкова много време съвсем сама, Пембе приличаше на самотната балерина от музикална кутийка. Елиас видя дантелените покривки по масичките и фотьойлите, бродериите, които беше направила, сушените чушки и патладжани, които държеше на нанизи при прозореца, за да прави долма35, алените й чехли с помпони. Стараеше се да запомни подробностите, цветовете. Цялото жилище беше просмукано с миризми, които си оспорваха надмощието: на домашен сладкиш, на току-що изпрани дрехи, лек дъх на канела и розова вода. За Елиас всичко беше ново и в същото време толкова приличаше на живота на семейството му в Ливан, че той се просълзи.
Като малък беше прекарал едно лято при баба си и дядо си в Бейрут и се бе разхождал край спокойното море, по пясъка на плажа, топъл и щедър. Веднъж след буря се беше натъкна на някакви дълбоководни твари, изхвърлени на брега. Стъписан, видя колко безпомощни са тези организми далеч от мястото, където живеят. През годините, когато бе работил в многобройни градове на Запад и бе наблюдавал живота на първото поколение имигранти, често си спомняше онази гледка. Те също бяха извадени от обичайната си среда. В новата обстановка дишаха трудно, бяха уязвими и чакаха океана да ги прибере отново или брегът да погълне притесненията им, да им помогне да се почувстват съпричастни. Елиас разбираше това чувство, защото винаги се бе възприемал като човек, който живее го бреговете на други култури. Но се различаваше от тях по едно много важно нещо. Можеше да оцелее навсякъде, тъй като не бе привързан към никое парче от сушата.
Той се насочи към вратата, но първо благодари на Пембе, че го е пуснала да влезе, и се извини за причиненото неудобство.
Тя изглеждаше едновременно облекчена и тъжна от това, че той тръгва.
— Поостани — покани го възможно най-тихо. — Пийни чай. После ще тръгнеш.
— Сигурна ли си?
На масата имаше бронзов самовар, от който на кълба излизаше пара. Ръцете на Пембе трепереха толкова силно, че след като напълни чашата, тя разплиска от чая по алената си блуза.
— О, не — възкликна Елиас. — Опари ли се?
Опитвайки се да държи ризата далече от кожата си, тя поклати глава.
— Няма страшно. Ти пий тук. Аз отивам да се преоблека.
Елиас се подчини и зачака. Тъкмо си беше изпил чая, когато на вратата се позвъни — първо веднъж, за кратко, после втори път, по-дълго и настойчиво. Елиас усети как сухожилията на врата му се сковават и пръстите му стискат чашата по-силно.
След като изскочи от стаята със закопчана накриво бяла блуза, Пембе го погледна ужасена. Децата трябваше да се приберат след два часа и половина. Съседите бяха на работа, пък и не идваха току-така. Елиас й показа със знаци, че ще се скрие, но нямаше представа как и къде. Двамата си зашепнаха напрегнато. После Елиас пропълзя под масата като в страшен сън — не можеше да повярва, че това наистина му се случва.
35
Сарми — Б.пр.