Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Позна ли баща ми?
Мустафа примижа и отвърна:
— Не. Трябваше ли?
— Аз съм Макрос.
— О — каза старият гадател. — Мислех, че си умрял. Или те няма. Нещо такова.
— Трябва ми информация — каза Миранда.
— Това ми е работата.
— Трябва ми път към света Шила.
— Няма да ти хареса — каза Мустафа. — Пълно е с демони. Някакъв идиот е отпушил преградата между Петия кръг и онзи свят, и сега е адско.
Макрос се изсмя сухо.
— И така може да се каже.
— Защо ви трябва да ходите там?
— За да затворим разлома — каза Миранда. — Единия между Шила и Мидкемия, после другия — между Шила и другия свят.
— А, това е трудно. — Старецът потърка брадичка. — Имам информация, че това може да се окаже полезно. Мога да ви покажа една врата до едно място недалече от града Ахзарт. Мисля, че точно там искате да идете.
— Откъде знаеш? — попита Макрос.
— Че какъв продавач на информация щях да съм, ако не го знаех, нали?
— Колко? — попита Миранда.
Мустафа каза цената — душичките на една дузина неродени дечица — и Миранда стана.
— Сигурно Квери Дагат няма да е толкова нахален.
При споменаването на един от главните му конкуренти Мустафа каза:
— Чакайте малко! Дайте ми контрапредложение.
— Притежавам Магическо слово, което ще ти изпълни голямо желание.
— Къде е уловката?
— Трябва да го изречеш на Мидкемия.
Старецът въздъхна.
— Мидкемия, според всички донесения, в момента не е никак приятно място.
— Това е една от причините, поради които трябва да затворим онези портали. Щом го направим и бъркотията се разчисти, можеш да отидеш на Мидкемия, да си изречеш желанието и да се върнеш тук.
— Бих искал да се отърва от няколко годинки — отвърна старецът с въздишка. — Знаете, че тук не старея, но много късно в живота си открих Коридора, а повечето церове за младост, които открих, включват много неприятни изисквания, например да изядеш още тупкащото сърце на любимата си или да убиеш бебенца в люлките им. Етиката ми не го позволява.
— На твое място — подхвърли Миранда — щях да си пожелая… добро здраве. Човек може да е млад и пак да има проблеми.
— Умно. Но нямаш две такива желания, нали?
Миранда поклати глава.
— Добре тогава. Приемам.
— Разбрахме се.
Старият ясновидец бръкна под масата и извади една карта.
— Ние сме тук — каза той и посочи голям черен квадрат, обграден от четирите страни с черти, които се огъваха при докосване. — Когато тръгнете, кажете на вещицата при вратата, че искате да излезете през номер шестстотин петдесет и девет. — Пръстът му се заби в картата. — Това ще ви издърпа ето тук. Тръгнете надясно, минете през шестнайсет врати надясно — помнете, че вратите са заплетени и ако броите наляво, ще минете през не която трябва. Шестнайсетата врата ще се отвори в една пещера на Шила, на около ден езда до Ахзарт. Като стигнете там, пътуването ви няма да е проблем, нали?
— Няма.
— Просто продължете право на юг и ще видите града от дясната си страна. Но за да ви дам по-ясна представа какво ви чака — рече той и отмести картата, — нека ви кажа нещо за тия демони.
Той помълча и продължи:
— Това, което хората наричат „пъкъл“, има седем кръга. Горното ниво е само едно доста неприятно място, населено от същества, които не се различават много от тези, които срещате на Мидкемия. Седмият кръг е населен от онези, които са ви познати като „Ужасите“. Те са животопийци и създания на неведома енергия; не могат да съществуват във вашия свят, без да убият всичко, до което се докоснат. До такава степен мразят живота, какъвто ние го познаваме, че не са добре дошли в „При Честния Джон“.
Миранда прие, че последното е много важно, но си нямаше представа какво точно може да значи. И тъй като гореше от нетърпение да се залови със задачата, не обърна внимание на коментара.
— Демоните на Петия кръг не са чак толкова страшни. Някой по-цивилизован може да прескача тук от време на време и стига да не се опитва да нагълта някой от другите клиенти, Джон ще се примири заради бизнеса.
— Какво общо има това с нас? — попита Макрос.
— Ти май си доста нетърпелив за един мъдър и могъщ чародей, а? — попита Мустафа и вдигна ръка, когато Макрос понечи да възрази.
— Млък. Сега ще ти изясня всичко. Демоните живеят от живот. Точно както други се хранят с растения или животни, те ядат плът и живот. Това, което вие наричате живот, ум или дух, за тях е като напитка. Плътта изгражда телата им, също като вашите или моето, но духът изгражда тяхната сила и техния разум. Всеки древен демон е погълнал много врагове и пази пленените им души, за да ги изяде, щом му се наложи.