Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Деца! Къде е Хелън? — изкрещя Кейт трескаво. Всички се извъртяха рязко и видяха Кейт, наполовина тичаща, наполовина куцаща обратно към опустошения Новинарски магазин. Дрехите й бяха разкъсани, косата й беше разчорлена и тя беше покрита с мръсотия и брашно, сякаш се беше търкаляла по земята, борейки се.
Хектор беше до нея, носейки Джери, който беше в безсъзнание, а една рана на главата му кървеше обилно.
Очите на Хектор бяха широко отворени, а устата му бе зяпнала от изненада. Мат се обърна отново и видя как Лукас, Ариадна и Джейсън настръхват от напрежение. Не чуваше това, което чуваха те, но от израженията на лицата им разбра, че Фуриите започват да обсебват всички Потомци.
— Джейсън, не! — изпищя Клеър, като се хвърли пред него, преди той да успее да нападне брат си.
— Държа Ари! — изкрещя Мат, докато се бореше с нея.
Ариадна му изсъска и започна да дере врата и гърдите му, но бързо се спря, когато видя как кръвта му започва да се лее. Без да обръща внимание на нараняванията си, Мат покри очите й с ръка и я притисна до себе си, докато тя се тресеше от ярост. Когато погледна нагоре, Мат видя как Лукас наклони глава като лъв, който преследва плячка, и пристъпи към Хектор.
Не беше останал никой, който да го възпре.
14
Очите на Хелън се отвориха и тя видя ледената възглавница до себе си, така че разбра, че трябва да е обратно в стаята си. Беше тъмно, но това беше тъмносиният мрак на вечерта, а не непрогледната тъмнина на късната нощ. Тя лежеше с лице надолу върху нещо неравно и топло — нещо, което определено не беше дюшекът й.
Подпирайки се на лакти, Хелън погледна надолу към спящото лице на Орион. Нареди си да се махне от него, но се поколеба. Той се мръщеше леко в съня си и по някаква причина Хелън намираше това за възхитително.
В Подземния свят лицето му бе просто великолепно, но обратно тук, в реалния свят, беше направо хипнотично. Всичко в начина, по който изглеждаше, допринасяше за хармоничния баланс, като симфония от гледки. Извивката на бузата му затъмняваше с изяществото си дългата му шия, която завършваше с изваяния му гръден кош. Той беше син на Афродита и Хелън знаеше, че като такъв, неустоимата му привлекателност бе една от дарбите му на Потомък, но знанието за този факт не го правеше по-малко магнетичен. Все още имаше нужда от подстригване, но дори и при това положение, беше истински Адонис, върхът на мъжката красота. Тя осъзна, че винаги е бил такъв, и колкото по-дълго го гледаше, толкова по-трудно й беше дори да си помисли да извърне поглед.
Неспособна да се спре, Хелън любопитно прокара пръст по долната му устна. Искаше само да провери дали тя беше толкова мека, колкото си я спомняше, толкова мека, колкото я беше показал Морфей.
Тялото на Орион се присви в спазъм под нея и очите му рязко се отвориха в отговор на докосването й. Преди да осъзнае напълно обкръжението си, той сграбчи Хелън и я отхвърли от себе си.
— Аз съм! — изписка Хелън, вкопчвайки се в раменете му, за да не я запрати през най-близката стена.
Изправяйки се с усилие на колене, Орион се огледа наоколо за миг със стреснато и леко объркано изражение на лицето. Отпусна здравата хватка, в която я държеше, и посегна да докосне с върховете на пръстите си топящия се лед върху леглото. Устните му се разтеглиха в развеселена усмивка, докато разтриваше последните разтварящи се кристалчета между пръстите си.
Само с един поглед към него Хелън разбра, че той правеше мислено връзка между бързо намаляващия студ в стаята й и постоянния, свръхестествен студ в пещерата на портала. Тя беше удивена, че израженията на Орион й бяха толкова познати, че можеше на практика да прочете мислите му. Сякаш го беше познавала цял живот. Или по-дълго, помисли си тя, потръпвайки леко.
— Значи това е спалнята ти? — попита той. Хелън се усмихна и кимна. Той я изгледа несигурно. — Тогава… защо са тези непромокаеми чаршафи?
И двамата избухнаха в смях.
— Трябваше да ги взема! Съсипвах обикновените си чаршафи с кал от Подземния свят! — каза тя, като плясна Орион по крака. Той улови ръката й и я задържа, притисната към бедрото си.
— Хелън, признай си — подкачи я той. — Още подмокряш леглото, нали?
Тя се усмихна и поклати глава, отправяйки му поглед, който го предупреди да не настоява. Закачливият смях замря бързо, и веселостта бе заместена от деликатно напрежение. По някаква необяснима причина Хелън още докосваше бедрото на Орион. Рязко отдръпна ръка, но откри, че моментално отпуска същата ръка върху прасеца му.