Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Катрине? Но нали току-що каза, че тя е Снежния човек? Защо ѝ е да…
— Искала е да провери доколко Арве Стьоп е подходящ кандидат за ролята на серийния убиец, за да го натопи за убийствата. След като Стьоп ѝ казал, че няма алиби за часовете на убийствата, тя отвърнала „чудесно“ и го обявила за Снежния човек. После започнала да го души. Чула обаче трясъка от удара на колата в портата, досетила се кой идва и офейкала. Явно е възнамерявала да инсценира самоубийството му, а ние да го намерим мъртъв и да се успокоим, защото сме открили виновника. Както инсценира самоубийството на Идар Ветлесен. А по време на ареста се опита да застреля Филип Бекер.
— Какво? Нима…
— Насочи револвера към него. Ударникът бе вдигнат. Чух как се спусна, когато застанах между нея и Бекер.
Гюнар Хаген затвори очи и започна да масажира слепоочията с върховете на пръстите си.
— Разбирам. Но засега всичко това са само предположения, Хари.
— Да не забравяме писмото.
— Какво писмо?
— От Снежния човек. Открих текста в компютъра ѝ. Документът е създаден много преди да оглася какво пише в писмото. Освен това хартията в принтера ѝ съвпада с особения вид хартия на писмото.
— Боже мой! — Хаген отпусна лакти върху бюрото и скри лице в дланите си. — Ние избрахме тази жена за наш служител! Знаеш ли какво означава това, Хари?
— Нечуван скандал. Понижено обществено доверие в полицията. Уволнения на ниво началник.
Хаген разтвори пръсти и надникна иззад тях:
— Благодаря ти за точното обобщение.
— Няма нищо — кимна Хуле.
— Ще се срещна с началника на криминалната полиция и с шефа на Главното управление. Докато вземем решение, искам двамата с Бьорн Холм да пазите всичко в пълна тайна. Има ли опасност Арве Стьоп да се разприказва?
— Съмнявам се, шефе — усмихна се криво Хари. — Той претърпя сериозна загуба.
— Какво е изгубил?
— Професионалния си морал.
В десет часа Хари гледаше през прозореца на кабинета си как в притихналата съботна утрин бледата, колеблива дневна светлина се разстила бавно върху покривите на сградите в квартал „Грьонлан“. От изчезването на Катрине Брат бяха изминали повече от шест часа. Досега издирването не бе дало резултат. Не беше изключено тя все още да се намира в Осло, разбира се, но ако бе подготвила план за бягство, може и вече да бе стигнала далеч. Хари изобщо не се съмняваше, че Катрине е обмислила предварително маршрута, по който ще се измъкне. Сигурен беше и в още нещо: тя е Снежния човек. Първо, съществуваха неопровержими доказателства: писмото, опитите за убийство. И, второ, Хари най-сетне намери обяснение за параноята, за усещането, че някой го дебне от упор и се е вмъкнал в живота му като троянски кон. Изрезките от вестници и докладите, намерени в дома ѝ, доказваха колко добре се е постарала да го опознае, за да предвиди всеки негов ход и да го превърне в част от играта си. Катрине се бе вмъкнала в кръвообращението му като вирус. Нахлула бе в главата му с хитростта на шпионин.
Някой влезе в кабинета му. Хари не се обърна да види кой е.
— Проследихме телефона ѝ — информира го Скаре. — Тръгнала е към Швеция.
— Ами?
— От централата на „Теленур“ твърдят, че сигналът от телефона ѝ се движел на юг. Съдейки по местоположението и скоростта, Брат се е качила на влака за Копенхаген, който тръгва от Централата гара в Осло в шест и пет. Говорих с колегите от Хелсингборг. Трябва им заповед за арест. Влакът пристига там след половин час. Какво ще правим?
Хари кимна, сякаш в потвърждение по-скоро на собствените си мисли. Покрай прозореца прелетя чайка с вкочанени криле и неочаквано се стрелна към дърветата в парка. Сигурно бе видяла нещо. Или просто си беше променила решението. Както правят хората. От Централната гара в Осло в шест часа сутринта.
— Хари? Ако не вземем мерки, тя ще…
— Помоли Хаген да говори с шведите — Хари се обърна и грабна якето си от закачалката.
Втурна се по коридора с големи решителни крачки. Скаре го проследи с недоумяващ поглед.
Шел Атле Урьо, който работеше в оръжейния склад на полицията, огледа късо подстригания старши инспектор и повтори:
— CS? Сълзотворен газ?
— Две кутии. И една пачка боеприпаси за револвера.
Накуцвайки, Урьо се запъти към склада. Хуле беше пълна откачалка — всички го знаеха, — но чак сълзотворен газ? Ако друг от полицаите бе поискал същото, Урьо щеше да си помисли, че организират ергенско парти и искат да се позабавляват. Но доколкото беше чувал, Хуле нямаше приятели, поне не сред колегите от гилдията.