Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Без да мига или да отмества ужасяващия си поглед от Артемис Ентрери, Кимуриел послушно отстъпи назад, подготвен, както Джарлаксъл отлично знаеше, да осакати или дори убие човека с вълна псионична енергия.
Докато Кимуриел отстъпваше, Калихай залитна напред до Ентрери. Риданията й бяха искрени, сграбчи го за ръката и наведе глава на рамото му в знак на смирена молитва, като не спираше да повтаря, че съжалява.
— Бедното създание се е докарало до емоционален срив — отбеляза Кимуриел.
— Млъкни — изрече Ентрери.
Обърна се към Калихай и грубо я отблъсна.
— Беше Парисъс — избърбори тя. — И ти си тръгваше. Не можеш да си тръгнеш… Не мога да те пусна…
Съжалявам.
Реакцията на Ентрери в отговор на думите й беше вероятно най-дълбокото изражение на разочарование и смайване, което Джарлаксъл Баенре бе виждал през живота си. Ентрери въздъхна дълбоко и сякаш се успокои.
Очевидно окуражена от това, уверена, че моментът на кризата е преминал, Калихай посмя да вдигне поглед и да каже:
— Никога няма да ме нараниш.
Дори успя да предизвика слаба, изпълнена с надежда усмивка на лицето си.
Опитваше се да бъде сладка, свенлива, игрива, осъзна Джарлаксъл, но освен това видя и че на Ентрери му изглежда подигравателна.
Прокара нежно ръка по бузата й, после за миг изражението му стана по-твърдо и ръката му сграбчи брадичката й. Очите й се разшириха и тя се вкопчи в непоклатимата му китка с две ръце.
Дръпна я пред себе си и с две отривисти крачки и ужасяваща сила я метна назад. Тя се удари в кепенците, разби стъкления прозорец и изпищя само веднъж, докато се премяташе през рамката, за да падне от около дузина стъпки височина на улицата отдолу.
Ентрери се обърна към Джарлаксъл.
— Трябваше да я убиеш — изрече мрачният елф с глас, изпълнен със симпатия и съжаление. — Тя е опасна.
— Млъкни.
Джарлаксъл въздъхна.
— Ако я убиеш, ти обещавам, че ще се присъединиш към нея в смъртта — добави Ентрери.
Джарлаксъл въздъхна отново. Но, разбира се, можеше да вини само себе си, задето бе използвал флейтата да манипулира убиеца, задето бе отворил сърцето на Артемис Ентрери, което толкова дълго бе защитено от агонията на любовта.
Студът започна да я обгръща. От стотици порязвания течеше кръв и когато се опита да се изправи от дъските и счупените стъкла, Калихай установи, че краката й не я държат.
Знаеше, че умира. Нещастна и сама в пронизващия студ, гола и кървяща пред целия свят. Не й бе останала надежда и не искаше да живее. Беше се провалила във всичко.
Беше се влюбила в мъжа, убил любимата й Парисъс, и тази противоречива реалност я бе пречупила. Когато бе изправена пред мисълта да напусне дома си или да каже сбогом на Ентрери, бе открила, че не може да понесе нито една от двете възможности.
Така че бе поела по собствен път, връщайки се обратно към яростното си желание за отмъщение, използвайки отчаянието си от загубата на най-любимата си Парисъс като щит срещу мъката, която щеше да й причини Ентрери, като я напусне.
И се беше провалила.
Така че сега умираше и бе доволна от това. Пропълзя през стъклото в търсене на подходяща отломка, горяща в агония на хапещия студен вятър. Откри достатъчно голямо парче стъкло, продълговато като нож, и сграбчвайки го в ръка, пропълзя встрани от кръчмата, в малката уличка, където щеше да умре, скрита от любопитните погледи.
Едва успя да се довлече и се подпря на стената в седнала позиция. Дишаше на пресекулки и изкашля малко кръв. Осъзна, че дори не е нужно да опира отломъка до гърлото си, за да приключи нещата, падането се бе погрижило за това.
Но смъртта от раните й щеше да е твърде бавна и болеше твърде много.
Калихай вдигна върха на парчето към гърлото си.
Помисли си за Ентрери, за това как се любеха, но прогони образите. Вместо това извика образа на Парисъс и си представи как я чака в смъртта с протегнати ръце, за да прегърнат отново скъпата й Калихай.
Калихай затвори очи и се прободе.
Или поне се опита, но силни ръце хванаха китките й и ги задържаха. Тя отвори очи и те се разшириха до краен предел, когато осъзна, че я държи мрачен елф и че наоколо има други от вида му и всички я гледат цинично. В този миг на ужас замаяността и болката я напуснаха.