Фурията на Академа

– Единственият понякога дарява сполука дори на идиотите, алеранецо. – Тя скръсти ръце. – Добре, намери ме. Какво искаш?

Тави замислено прехапа устната си. За Кайтай пребиваването в Алера беше много опасно, особено пък в столицата. Хората се отнасяха враждебно към маратите. Когато те бяха разбили легиона на Принцепс Гай Септимус в Първата калдеронска битка, Алера се бе напълнила с вдовици и сираци. И тъй като Кралският легион набираше бойците си в Алера Империя, хиляди, дори десетки хиляди жители на града се бяха изпълнили с омраза към маратите.

Заради атлетичното си телосложение, бледа кожа и коса – и най-вече заради бадемовите ѝ очи – Кайтай веднага щеше да бъде разпозната като варварка от Изтока. И като се имаше предвид всичко, което беше откраднала (както и унижението, на което бе подложила Градския легион, който така и не бе успял да я залови), тя нямаше да доживее да види затвора или да бъде изправена пред съда. Разярената тълпа щеше да се разправи с нея още на място, а Градският легион щеше да си затвори очите и да се престори, че не е видял нищо.

Стомахът на Тави закурка от глад и той въздъхна.

– Първо – рече той – ще отида да донеса храна и за двама ни. Ще ме почакаш ли тук?

Кайтай повдигна вежди.

– Нима смяташ, че не мога сама да си открадна храна?

– Няма да я крада – рече Тави. – Приеми го като извинение за съсипания самун.

Кайтай се намръщи за миг, после кимна предпазливо и каза:

– Много добре.

Парите му стигнаха, за да купи две големи пилешки кълки, един самун хляб и една гарафа с ябълков сайдер. Отнесе ги в тъмната уличка, където Кайтай търпеливо го чакаше. Тави ѝ подаде едната кълка, разчупи хляба на две и ѝ даде да си избере половината. След това се облегна на стената и сериозно се захвана с храната.

Очевидно Кайтай бе също толкова изгладняла и двамата унищожиха месото и хляба за нула време. Тави отпи няколко глътки от гарафата и подаде останалото на Кайтай.

Маратската девойка утоли жаждата си, избърса устата си с ръкав, обърна се към Тави и екзотичните ѝ очи заблестяха. Тя остави празната гарафа на земята и без да сваля очи от него, започна да облизва мазнината и трохите от пръстите си. Тави намери това за очарователно и не свали очите си от нея.

Накрая на устните ѝ заигра усмивка.

– И така, алеранецо – каза тя. – Искаш ли нещо?

Тави примигна и се закашля, отмествайки погледа си от нея, преди да успее отново да се изчерви. Той си напомни какъв е залогът. Сега не можеше да си позволи да отвлича вниманието си, тъй като това можеше да струва живота на много хора. Ужасяващата тежест на отговорността прогони мислите за пръстите и устните на Кайтай и ги замени с мъчителна тревога.

– Всъщност да – каза той. – Имам нужда от помощта ти.

Игривата усмивка на Кайтай изчезна и тя впери поглед в него с любопитно, дори загрижено изражение на лицето.

– По какъв начин?

– Да проникнеш в една сграда – каза той. – Трябва да ме научиш как си успяла да заобиколиш всички предпазни мерки в сградите, които си обрала.