![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Накрая се съгласи с плана на Доли отчасти защото тя му беше обещала никой да не пострада.
— Не разбираш ли колко е просто? — убеждаваше го тя и стискаше ръката му силно в "Лайънс Корнър Хаус" до Марбъл Арч. Срещаш се с нея случайно — или поне така изглежда — и докато се чудите и маете на съвпадението, подмяташ колко ти се иска да посетиш онова момиченце, сирачето, оцеляло след бомбата.
— Нела — каза той, загледан как слънцето пада така, че ръбът на металната маса заблестява.
— Тя ще се съгласи, всеки би се съгласил. Особено като ѝ кажеш колко си покъртен от страданието на детето — което си е вярно, нали, Джими? Ти сам ми каза, че искаш да отидеш и да видиш как е момичето.
Той кимна, като продължаваше да не я поглежда в очите.
— Значи, отиваш с нея, намираш начин да си уговориш още една среща, после се появявам аз и ви снимам, така че да изглеждате… близки. Ще ѝ изпратим писмо — анонимно, разбира се, — в което ще я осведомим с какво разполагам, а после тя с радост ще направи каквото е нужно, за да запази историята в тайна. — Доли угаси цигарата си, като я смачка настървено в пепелника. — Виждаш ли? Толкова е просто, че няма какво да се обърка.
Просто — може би, че няма да се обърка — вероятно, обаче въпреки това не беше редно.
— Това е изнудване, Дол — тихо отбеляза той, а после се извърна и я погледна: — Това си е кражба.
— Не… — настоя Доли, — тя го заслужава след онова, което ми стори, което стори на нас, Джими, да не говорим какво причинява на съпруга си. Пък и Вивиан има купчини с пари, няма дори да усети липсата на незначителната сума, която ѝ искаме.
— Обаче съпругът ѝ, той…
— Никога не се знае, Джими, точно това му е хубавото, всичко е нейно. Къщата, в която живеят на Кампдън Гроув, частните доходи… Бабата на Вивиан ѝ ги е завещала с условието тя да запази контрола и след брака си. Само да беше чул какво казваше лейди Гуендолин по този въпрос — смяташе го за невероятна шега.
Той не отговори и Доли вероятно усети желанието му, защото започна да изпада в паника. Вече се беше ококорила и беше преплела пръсти умолително.
— Не разбираш ли? Тя почти нищо няма да усети, а ние ще можем да заживеем заедно като съпруг и съпруга. До края на дните си, Джими.
Той все още не знаеше какво да каже, затова замълча, заигра с клечка кибрит, докато напрежението помежду им продължаваше да расте, и както ставаше винаги, когато Джими беше притеснен, мислите му започнаха да блуждаят като завъртулки от дим далеч от разглеждания проблем. Джими се замисли за баща си. За стаята, в която живееха двамата, докато намерят нещо по-добро, как старецът седеше до прозореца и наблюдаваше улицата, питайки се дали майката на Джими ще знае къде са сега и дали пък затова не идва, и всяка нощ умоляваше Джими вече да се връщат в предишния си апартамент. Понякога плачеше и сърцето на Джими се късаше, като слушаше стареца да хлипа във възглавницата си и да повтаря отново и отново, без да насочва думите си конкретно към никого, колко му се иска нещата пак да станат каквито са били. Джими се надяваше, когато има деца, да знае точно какво да им каже, за да ги успокои, когато се разплачат, обаче когато плаче баща ти, е по-трудно. Напоследък толкова много хора ридаеха във възглавниците си — Джими се замисли за всички изгубени души, които беше снимал от началото на войната, останали без нищичко и скърбящи, отчаяни и храбри, после погледна към Дол — тя си запали още една цигара и притеснено запуши, толкова различна от момичето на морския бряг със засмените очи — и си помисли, че вероятно много хора искат като баща му да могат да превъртят времето назад.
Или напред. Клечката се строши между пръстите му. Не можеш да се върнеш назад, това са само мечти, обаче има друг начин да избягаш и той е да превъртиш времето напред. Той си спомни как се чувстваше през седмиците, след като Доли отказа да се омъжи за него, огромната празнота, чернееща напред, самотата, която не му позволяваше да заспи нощем, заслушан в нещастното и несекващо туптене на сърцето си, в хлипащия си баща, и се запита най-сетне дали предложението на Дол е наистина толкова ужасно.
Обикновено Джими би отговорил, че да, ужасно е, защото някога имаше ясна представа за добро и зло, обаче сега, след началото на войната, когато край тях всичко ставаше на пух и прах, е… Джими поклати неуверено глава… нещата вече изглеждаха различно. Той си даде сметка, че на моменти човек рискува, ако се вкопчи в безкомпромисните си схващания.