Сибирски тайни

Както е известно, когато атовете се ритат, теглят магаретата.

Настя погледна часовника: минаваше осем. Можеше да тръгва. Тя стана и пое към стаята си.

— Момчета, вие тук размишлявайте за световните съдбини, а аз ще прескоча до едно място.

— Ще се бавиш ли? — сепна се Коротков. — Да те чакаме ли? Или можем да живеем по собствен график? Да не отиваш на любовна среща?

— Абе какви ги приказваш! — прихна тя. — Каква ти любовна среща? Я се опомни!

— Защо тогава тръгваш сама, а не вземаш никого от нас? Какви са тия тайни? — мнително попита Юра.

— Никакви тайни няма, ей на, тук да пукна! — искрено се закле Настя. — Просто и двамата сте толкова уморени, жал ми е за вас. Поседете тук, починете си, може би не е зле да пийнете по чашка за отпускане на нервите. А аз ще се справя и сама.

По лицето на Егоров се изписаха мъчителни колебания. Но му бяха достатъчни няколко секунди, за да ги преодолее.

— Аз ще дойда с теб — каза решително и стана от дивана. — Иначе, не дай си боже, ще вземеш да ме придумаш и да се изкуша. А сега хич не бива да се поддавам, може да се изтърва. Моментът е прекалено отговорен.

Стана и Коротков, сложи ръка на рамото на Виктор.

— Стига, Витюня, Аска само така си приказва, за пийването де. Остани, аз няма да те изкушавам. Ако искаш, нощувай при мен, ето тук, на диванчето, удобно е. Защото вкъщи сам сигурно ще ти е по-трудно да се удържиш. Извинявай, че аз така… по болното място. Но знам какво говоря. И съм наясно какво ти е. Сега от това — дали ще се изтървеш, или не — зависи целият ти по-нататъшен живот.

Егоров внимателно отмести ръката на Юра от рамото си и тъжно се усмихна.

— Ще ида все пак. Ще се поразтуша. Когато правиш нещо, е по-лесно. А за пренощуването ще се върна, благодаря, че предложи. Имаш ли нещо против, московчанке? Май ще излезе, че съм ти се натрапил? Може би си правиш някакви свои планове и аз ще ти попреча?

Настя се усмихна.

— Витя, аз съм омъжена жена, какви ги говориш? Не мога да имам неприлични помисли. Да тръгваме.

С шофьора Володя се бе разбрала той да се прибере вкъщи за вечеря и след осем да я чака пред хотела.

— Да беше го освободила — мърмореше Виктор, докато слизаха с асансьора. — Нали аз съм с колата, защо тормозиш момчето?

— А ти сигурен ли си, че му плащат само от службата? — възрази Настя. — Лично аз не съм. Във вашия славен град бързо си изработих лошия навик да не вярвам на никого и да подозирам всички. Виж, целият персонал на хотела ни наглежда — това е като две и две четири. Какви основания имам да смятам, че не са вербували и Володя? В колата ние обсъждаме само каквото е позволено. И с всички сили се стараем да се преструваме, че нямаме какво да крием от шофьора. Максимална откритост. Ако го освободя и тръгна с теб, ще започнат всякакви догадки, а това на нас харесва ли ни? Нека види, че сме заедно, нека знае и за какво сме тръгнали и при кого отиваме.