Пазачът на фара [bg]

– Не се притеснявай, Бертил – каза Вивиан и намигна на Рита. – Днес направих изключение и специално заради теб сготвих богато на въглехидрати ядене. Но може тук-там да се е промъкнал някой зеленчук.

– Ще се опитам да го преживея – каза Бертил и се разсмя малко прекалено гръмко.

– Ще сядаме ли?

Ерлинг прегърна Рита и я поведе към голямата светла трапезария. Нямаше съмнение, че бившата му жена имаше добър вкус, що се отнася до обзавеждането. Но пък той беше платил за всичко, така че можеше да се каже, че интериорът е негово дело, и той не пропускаше да отбележи този факт.

Приключиха набързо с предястието и Мелберг засия, когато видя стабилното количество лазаня, което следваше. Чак по време на десерта, след няколко побутвания под масата от страна на Ерлинг, Вивиан демонстративно размаха лявата си ръка.

– О, това да не е каквото си мисля? – възкликна Рита.

Мелберг примижа, опитвайки да види какво е предизвикало вълнението, и забеляза нещо, което блестеше на безименния пръст на Вивиан.

– Да не сте се сгодили? – попита Мелберг и хвана ръката на Вивиан, за да огледа пръстена внимателно. – Ерлинг, палавник такъв, май си развързал кесията?

– Качеството струва скъпо. Но тя го заслужава.

– Колко е хубав – каза Рита и се усмихна топло. – Честито и на двама ви.

– Да, това трябва да се отпразнува. Нямаш ли нещо по-силно, за да вдигнем наздравица? – каза Мелберг и погледна с отвращение чашата „Бейлис“, която Ерлинг му бе налял с десерта.

– Да, все ще намеря малко уиски.