Среднощният диамант [bg]

— Много бих искала, но…

— Само един малък отдих — настоя Корнелиус.

— Остави я — възкликна Рупърт с гръмлив глас, какъвто никога не бях очаквала да чуя от него. — В името на Шестимата, остави я на мира и й позволи да танцува с мъже на нейната възраст.

Корнелиус се сепна при тона в гласа на баща си и пусна ръката ми. Направих реверанс на Рупърт:

— Не искам да прекъсвам разговора ви, господин Чеймбърс. Ще поговорим по-късно.

Тръгнах си забързано, преди Корнелиус да успее да ме спре. Това пък за какво беше? Досега вече нищо у семейство Чеймбърс не би трябвало да ме изненадва, но въпреки това успяваха.

Запровирах се с криволичене през бъбрещите гости, добивайки представа за вътрешното разположение на имението. Бях идвала тук няколко пъти, но никога преди не ми се бе налагало да познавам разположението. Наблюдавах по кой коридор минаваха слугите и семейството. Накрая, след много разучаване, предположих по кой път щях да стигна до жилищното крило и се задържах близо до съответната врата. Изчаках, докато се уверих, че никой не гледа в моята посока, и тогава предприех хода си.

Отначало помислих, че предположението ми е било погрешно. Минах покрай кабинет, дрешник, салон и стаи, които дори нямаха вид, че се използват. Такова разточителство. Най-после обаче един завой ме отведе в коридор със затворени врати. Отворих първата и открих спретната спалня, в която не личаха признаци, че е обитавана. Въпреки това беше някакво начало.

Врата след врата откривах още стаи за гости, както и огромната спалня на губернатора и госпожа Дойл. Недалече от нея друга просторна спалня беше пълна с куфари и сандъци. Без съмнение, тези на Уорън, готови за път. Две врати след това се намираше стая за гости с разхвърляно легло и малък куфар. Шмугнах се вътре и запалих малка лампа.

Куфарът беше заключен и засега реших да не се занимавам с него, докато претърсих обичайните места: писалището, леглото, бюрото. Нищо. Ако беше тук, щеше да е в куфара. Коленичих и извадих комплекта шперцове. Ключалката се отвори с малко усилие. Вътре намерих обикновени пътнически принадлежности. Никакво писмо. Наклоних глава, преценявайки височината на куфара. Прокарах ръце около вътрешността му и открих малка ключалка. Не можах да сдържа смеха си. Повтаряше се историята от колибата на Грант. А като си помисля, бе казал, че няма да имам нужда от такива умения в този случай.

Отворих втората ключалка и повдигнах дъното на куфара. Беше там: запечатан плик. Разчупих восъка и измъкнах едно-единствено парче хартия, пълно с безсмислици. Е, не безсмислици, а поредица лорандийски думи, които изглеждаха несвързани. Трябваше да е шифър.