Виелица на сенките [bg]

Багард водеше отряда някъде на юг, дълбоко в Заграбия. Не бих казал, че се разхождахме, но и определено не бързахме. Дори късокракият Гло-гло успяваше да поддържа темпото, зададено от орките. Багард, трябва да му се признае, не страдаше от небрежност, така че през цялото време няколко орки вървяха пред нас и разузнаваха района за евентуални проблеми от рода на елфийски стрелци или задрямал Х"сан"кор. Покрай нас, забързан към водача на малката ни колона, мина Шокрен. На рамото на шамана беше кацнал голям гарван. Аз хвърлих замечтан поглед към чантата си, която сега висеше отстрани на орка. Шокрен забеляза интереса ми и се намръщи. Видях как шамана настигна Багард и като ме посочи, му каза нещо. Багард замислено кимна и спря встрани. Ох, сега ще става нещо!

Багард изчака да стигна до него и тръгна с мен.

— Моят брат каза, че трябва да ти дадем куртка.

Честно казано, тези думи ме шашнаха.

— Ще бъда много благодарен — казах предпазливо.

— Не ми е нужна благодарността на маймуна — отряза оркът. — Ти си нисше същество и, което е най-забавното, дори не можеш да го разбереш. Фагред, скелл драго с"и ллост! <Фагред, дай му куртката си! (орк.)>

Мракът знае какво излая Багард, но вървящият зад нас Фагред недоволно изсумтя:

— Прза? Шедо т"на гхону! <Защо? Той така или иначе ще умре! (орк.)>

— Не и сега. Може Ръката да се нуждае от него, или искаш маймуната да умре от студ по пътя?

Огромният орк веднага спря да спори и минута по-късно ми подаде кожена куртка с качулка, която беше извадил от преметнатата през рамото му чанта. Дрехата се оказа и с мъхеста подплата. Истински ден на изненадите! Вярно, че куртката беше малко по-голяма от необходимото, но аз, разбира се, не мислех да се оплаквам. Веднага ми стана по-топло. Но пък не виждах радост в жълтите очи на Фагред по повод жертването на куртката. Боях се, че е драснал още една резка в сметката на една прекалено приказлива маймуна.

Три пъти спирахме за почивка. Единия път ни позволиха и да се нахраним, а после отново ни изкараха на пътеката. До вечерта изминахме още много ярдове и когато накрая Багард спря отряда за нощувка, аз без никакво колебание се свлякох на земята.

— Рано е още за сън, Нощна пеперудке! — болезнено ме срита в гърба Фагред. — Първо трябва да си направиш легло.

Изправих се, мърморейки наум проклятия към злобния орк, и засъбирах падналите листа на купчина. После заповядаха на нас двамата с Мис да начупим елхови клонки и едва след това орките ни оставиха на мира. Появи се Шокрен, размаха ръце и после ги отпусна.

— Какво беше това?

— Това е елементарна аларма — охотно ми обясни Гло-гло. — Излезеш ли извън границите на кръга и ще започне такъв шум, че всички орки ще хукнат насам.

— Нещо не виждам никакъв кръг.

— Ама че си и ти, човеко! — искрено се изненада старият шаман. — Да не смяташ, че оркът е глупак? Всичко е така замислено, че да не го виждаш!

Стъмни се. Орките запалиха огън и буквално забравиха за нас. А и за какво им беше да ни мислят?! Магията на Шокрен вършеше цялата им работа. После Първите започнаха да приготвят вечерята и аз трябваше постоянно да преглъщам слюнката си, за да не се задавя. Изненадващо, но когато храната стана готова, Олаг и още един орк дойдоха при нас. Оставиха ни съвсем приемливо количество месо и манерка с вода. Явно в плановете на Първите не влизаше да ни уморят от глад.