Виелица на сенките [bg]

— Това е всичко — изкашля се гоблинът.

— Май не е всичко — процеди Мис, докато внимателно наблюдаваше действията на орките.

Проследих погледа му и всичко в стомаха ми се обърна. Багард сочеше на другите Първи към притихналата ни група. Трима воини се отделиха от отряда и тръгнаха към нас.

— Няма да им се дам просто така — промърмори воинът от Пограничието. — Нека си намерят друга овца за колене.

Мис стискаше в ръка незнайно откъде взела се къса остра треска. С такава спокойно можеше да прониже око или врат. Въпросът беше — ще му позволят ли орките да го направи? Двама воини приближиха към нас и аз подгънах крака в случай, че Мис реши да действа и аз ще трябва да спъвам по-близкия орк. Но Първите, без да обърнат никакво внимание на мен и Мис, сграбчиха мигновено пребледнелия Киор под мишниците и го повлякоха към дръвника. Траперът крещеше и се бореше до момента, докато третият орк не заби дръжката на копието си в корема му.

— Защо него? — с дрезгав глас попитах аз.

— Той е бракониер — неохотно каза Гло-гло. — Когато го хванаха, откриха в него няколко кожи на златни котки. А за орките бракониер е равносилно на дървосекач.

В това време домъкнаха крещящия Киор до дръвника, но не го сложиха на него, а просто го разпънаха на тревата, все едно ще го разчекват, и Фагред вдигна страховития си топор. Два бързи удара — и крясъците на бракониера преминаха в хрипове.

— Да ни пази Сагот — промърморих аз и се обърнах.

Оркът беше отрязал двете ръце на мъжа от раменете.

— Сагот тук няма да помогне — обади се Мис. — Ех, да имаше две десетици от нашите Горски котки с лъкове…

Междувременно Киор утихна. Никой от орките не беше тръгнал да превързва ужасните му рани и бракониерът много бързо умря от загуба на кръв — дано боговете са били милостиви и да е загубил съзнание още в началото. В това време орките провесиха обезглавените тела на елфите до вече висящия приятел на Киор и сега нанизваха главите на тъмните на забити в земята колове.

Към нас приближи Олаг, внимателно ни изгледа и произнесе:

— Погледнете висящото месо и запомнете: същото ще се случи и с вас тримата, ако дори само един реши да бяга. Ясно ли ви е, маймуни, или ще трябва да повтарям?

— Не мисли, че сме по-глупави от теб, орк — прокашля се Гло-гло. — Не сме глухи и всичко разбрахме.

Изглежда шаманът изобщо не се страхуваше, че Първият ще го нарани. Олаг се подсмихна и погледна към гоблина, сякаш го виждаше за първи път.

— Е, щом ти е ясно, зеления, приготви маймуните за път, тръгваме — каза и си тръгна.

— Къде отиваме? — попитах аз, треперейки от проклетата влага, изливаща се от небето.