Диамантен меч, дървен меч [bg]

- А книгите й? Те...

- Те са при нас. Почти всички текстове от „Книгата на ужаса".

Спасихме ги от пожарите... без последния том - „Явления". Предсказанието за двамата Братя е в края на предпоследната част, основното е било в „Явления", уви. Но съчиненията на Илейна не са за сериозните магове. Виж, за младите е полезно. Страшни тайни, зловещи знамения! Невероятни заклинания! Романтично. Увлича. За всички честолюбиви мързеливци идеално средство да ги накараш сами да се потрудят, преди да влязат в коловозите. Повечето стават добри чародеи. „Книгата на ужаса" е идеалната стръв, мила моя, на която кълват недисциплинираните, но достатъчно талантливи ученици. Е, и средните също... Добре, дъще на Дану, заприказвахме се с теб. Не искаш свобода, отхвърляш богатство - беседата ни приключи. Но... аз обичам да си приказвам от време на време с такива като теб. Даже когато няма полза. И така - сега ше поседиш в килията, а като свърши Пороят, ще си идеш накъдето ти видят очите. Хе-хе, Онфим ще мине без обезщетение, колко забавно... Пак повтарям - нито животът, нито смъртта ти са ми нужни. - Магът решително махна с ръка и загърби Ахата.

Постоя така, сумтейки, после я погледна през рамо.

- Не те разбирам обаче, Seamni - промърмори той. - Каузата ви е загубена. Окончателно и безвъзвратно, още край Гунберг. Разбирам да се опъваш, ако ти предлагах да станеш предателка на народа си. Ала войната е свършила. Никого няма да издадеш. Не, не отваряй уста, за да ме залееш с остри думи за сенките на предните! Те са мъртви. На мъртвите им е все едно. Ти обаче си жива. Засега. И ако приемеш сделката, имаш възможност да се събереш със своите. Съмняваш се в думите ми? А, ясно. Подозираш, че по този начин искам да стигна до укриващите се в Пущинака твои роднини. Грешиш, Seamni, грешиш. Аз и преди имах предположения, но сега знам точно къде е убежището. Дъгата вече е толкова силна и веща, че не ни трябват предатели и шпиони. Знаем всичко. Още повече - държим Дървения меч! Дъще, я помисли пак, а?